4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр.София, 07.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5351 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 800 от 07.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 632 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, в частите, с които е отменено решение № 539 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 555 по описа за 2012 г. на Асеновградския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.200 от КТ, предявени от С. Е. Б. и М. А. Б. срещу касатора, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 5.11.2011 г. в резултат от трудова злополука смърт на Д. А. Б., съответно на С. Б. над размера от 18 030,60 лв. до 56 030,60 лв., а на М. Б.- над размера от 18 000 лв. до 40 000 лв., като е постановено друго за присъждане на разликите от 38 000 лв. и 22 000 лв.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точка 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, когато той е предприел действия, които не са включени в трудовите му задължения в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможност за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите умения?
Ответникът по жалбата М. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Ответникът по жалбата С. Б. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Покойният Д. Б., чиито наследници са ищците, е починал в резултат от трудова злополука, станала на 5.01.2011 г., по време на работа, осъществявана по силата на трудов договор с касатора. Избухнал е взрив в обходна минна галерия в рудник „Д.”, в която Д. Б. е изпълнявал трудовите си задължения като машинист на рудничен локомотив заедно с миньора С. С. А.. Причината за смъртта на Д. Б. е тежка черепно-мозъчна травма, причинена от отломките на взрива. Взривът е предизвикан от останал в мината неизбухнал взривен заряд. В този случай на т. нар „отказ” не е следвало работата да продължи, преди да бъде обезопасено невзривеното вещество. Пострадалите обаче са били допуснати до работа и миньорът А., в нарушение на установените правила за безопасност, е започнал да пробива дупка в т.нар. „пикса” –в старата дупка, където е била поставена капсула за неизбухналото взривно вещество, като по този начин е предизвикал взрива. Пострадалият Д. Б. е бил машинист на рудничен локомотив и според тезата на работодателя той не е следвало да пробива дупки с пистолета, а само да подаде пистолета и бургиите на миньора и да не стои в обсега на инструментите, защото при спукване на маркуча желязото може да отскочи и да го нарани/показания на свидетеля А. Х., протокол №5 от 9.02.2011 г. за извършеното разследване на злополуката/. Вместо това Д. Б. също е пробивал дупки, което се установява от намерените на мястото на злополуката два пистолета и наличието на дупки и от неговата страна на минната галерия. Според касатора тази дейност не е влизала в длъжностната характеристика на машиниста на рудничен локомотив. Затова счита, че действията на пострадалия представляват груба небрежност и са допринесли за злополуката, поради което отговорността на работодателя следва да се намали. В тази връзка работодателят поставя въпроса, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът обаче не е доказал по делото твърдението си, че ако Д. Б. не беше пробивал дупки, а се намираше на 5 до 7 метра зад С. А., не би получил смъртоносни увреждания. Видно от схемата на местопроизшествието/стр.114 от предварителното производство/, обхватът на взрива е над 12 метра, следователно и при това разположение Д. Б. пак би бил изложен на същата опасност. Работодателят не е поискал и по делото не е била приета експертиза, която да установи, че Д. Б. не би пострадал толкова тежко, ако се намираше зад С. А.. Ето защо отговорът на въпроса в желания от касатора смисъл не би променил изхода на спора.
Дори да се приеме за доказано твърдението на касатора, че действията на пострадалия Д. Б. са допринесли за злополуката, тези действия не биха могли да се квалифицират като груба небрежност, даваща основание за намаляване на отговорността на работодателя. Извършването на миньорска дейност от машиниста на рудничен локомотив не представлява нарушение на правилата за безопасност на труда, тъй като няма такава изрична забрана. Нещо повече-пострадалият е имал нужната квалификация да работи като миньор и е пробивал дупките на правилните места, а не в т. нар. „пикси”. Той е осъществявал тази дейност в интерес на работодателя, поради което е налице хипотезата на чл.200, ал.2 от КТ-работа, която е извършена без нареждане, но в интерес на работодателя. Затова работодателят носи отговорност за причинените по време на тази работа вреди в пълен размер. Следователно отговорът на поставения от касатора въпрос е ясен и произтича от разпоредбата на чл.200, ал.2 от КТ и чл.201, ал.2 от КТ. Когато работникът или служителят осъществява дейност, която не е включена изрично в трудовата му характеристика, но е в интерес на работодателя и няма изрична забрана за нейното извършване, не е налице груба небрежност и отговорността на работодателя за вредите от трудова злополука не може да се намали. Ето защо по поставения въпрос няма нужда от тълкуване на приложимите правни норми, поради което касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 800 от 07.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 632 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, в частите, с които е отменено решение № 539 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 555 по описа за 2012 г. на Асеновградския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.200 от КТ, предявени от С. Е. Б. и М. А. Б. срещу касатора, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 5.11.2011 г. в резултат от трудова злополука смърт на Д. А. Б., съответно на С. Б. над размера от 18 030,60 лв. до 56 030,60 лв., а на М. Б.- над размера от 18 000 лв. до 40 000 лв., като е постановено друго за присъждане на разликите от 38 000 лв. и 22 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: