О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 08.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5994/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№5126/11.9.2014 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ищеца Г. Х. К. от [населено място], против въззивно определение №504/20.8.2014 г. по ч.гр.д.№367/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение 1599/31.5.2014 г. по гр.д.№1195/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., Х-ти състав, с което прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск.
Въззивната инстанция е приела, че по въпроса за силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата съществува непротиворечива съдебна практика, съгласно която се прилага общата разпоредба на чл.298, ал.1 ГПК, като основанието на иска за делба е съществуването на съсобственост, а не конкретния придобивен способ за отделните съделители, поради което всеки от последните е длъжен а изчерпи всички основания, на които твърди, че притежава права в съсобствеността. Апелативният съд е приел също така, че със сила на пресъдено нещо се ползва и решението, с което е отхвърлен искът за делба изцяло или за част от съделителите и те не могат в нов процес да установяват право на собственост, независимо дали основанието, на което се позовават е заявено в делбения процес. С оглед конкретния случай съдът е стигнал до извод, че като не е основал правото си на собственост върху конкретния обект, на изтекла до конституирането му като съделител придобивна давност в производството по допускане на делбата, правото на ищеца да стори това в последващ процес се е преклудирало.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси:
1. “Има ли ищецът правен интерес от предявяване на самостоятелен установителен иск за собственост на недвижим имот, на придобивно основание, незаявено в приключило в първа фаза дело за делба на този имот?”, и
2. “Отнасят ли се правилата за процесуална преклузия по чл.342 ГПК за конституирано едва във въззивната инстанция лице, претендиращо самостоятелни права върху самостоятелен обект от подлежащите на делба имоти и разполагащ с документ за собственост – постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан, чието легитимиращо действие съдът е отхвърлил с решението си по същество по делбеното дело ?”
По първия от поставените въпроси се сочи основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се представя решение №120/13.6.2014 г. по гр.д.№6714/2013 г. на ВКС, І г.о. По втория от поставените въпроси сочи основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпроси е относим към изводите на обжалваното решение. Представеното към изложението решение обаче не разрешава поставения въпрос по начин, различен от приетото с обжалваното определение. Нещо повече, с отговора на въпроса в представеното решение №120/13.6.2014 г. по гр.д.№6714/2013 г. на ВКС, І г.о., поставено по чл.290 ГПК, съдът категорично е отговорил, че допустимостта на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, може да стане само докато е висящо производството по допускане на делбата. Само до този момент визираният иск се явява преюдициален по отношение на делбата. В процесния случай установителния иск е предявен след влизане в сила на въззивното решение по допускане на делбата – определение №442/06.8.2013 г. по гр.д.№928/2012 г. на ВКС, І г.о., а именно на 06.3.2014 г., когато исковата молба е депозирана пред Варненския районен съд.
Вторият от поставените въпроси е неотносим към спора, тъй като изводи на въззивната инстанция в посочения смисъл не са изложени в обжалваното определение.
Въпреки това следва да се посочи, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като конституирането на частния касационен жалбоподател в делбеното производство пред въззивната инстанция е извършено в съответствие с приетото в т.2 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС ОСГК, и което е посочено в производството по чл.288 ГПК по делбеното дело – определение №442/06.8.2013 г. по гр.д.№928/2012 г. на ВКС, І г.о.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №504/20.8.2014 г. по ч.гр.д.№367/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: