О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
София. 15.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 852/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ш” ООД, със седалище гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 26 от 06.04.2009 г. по т.д. № 231/2008 г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 43/17.05.2008 г. по гр.д. № 753/2007 на Окръжен съд – С. , е отхвърлен предявеният от „Ш” ООД против „С”ООД, със седалище в гр. С. иск за заплащане на сумата 10 500 лв. като частичен иск от 43 028.26 лв., представляваща обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване от ползване на производствено хале № 3, находящо се в собствения на „Ш” ООД недвижим имот в землището на гр. С., „Д” поземлен имот № 6* за периода от 01.12.2005 г. до 12.10.2007 г., като неоснователен и недоказан.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му.
В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и допълнително уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос –за наличието на договор за заем за послужване без да са приети по делото достатъчно безспорни доказателства за определяне наличието или липсата на отношения между страните основаващи се на такъв договор. Поддържат се доводи за недоказване на изискуемите от закона реквизити за установяване наличието на договор за заем за послужване – срока и целта на договора, датата на връщане на процесния имот, в какъвто смисъл въззивният съд не е съобразил практиката на ВС и ВКС: Р. № 1059/07.05.1959 г., ІІ г.о., Р. № 970/20.01.1986 г. ІІІ г.о. и РV № 1168/13.10.2008 г., V г.о.
Ответникът по касация „С” ООД, чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане касационното разглеждане на делото, а по същество – за неоснователност на жалбата
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че процесното производствено хале, собственост на ищеца, е било предоставено за безвъзмездно ползване на ответното дружество в началото на м.декември 2005 г., от управителя Д. П. , който е бил в близки и бизнес- отношения с управителя на мебелното дружество. За това е бил уведомен и другият управител на ищцовото дружество – Й. К. / живеещ извън България/, който не се е противопоставил на така постигнатата договореност между представляващите двете дружества. Преценен е и моментът на преустановяване ползването и освобождаване на имота от ответното дружество, свързан с отправената нотариална покана от 03.10.2007 г. за преуреждане на отношенията. Въззивният съд е изложил и мотиви във връзка с постигнатото между страните валидно съгласие по съществените елементи на договора за заем за послужване, както и за реалното предоставяне на ползването, съгл. чл.243 ЗЗД. Предвид тези решаващи мотиви на апелативната инстанция, предявеният частичен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен изцяло.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационното обжалване не следва да се допусне. В първоначално представеното изложение и в допълнително уточнените основания за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на по чл.280, ал.1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационното обжалване. Изводът на Апелативен съд – Бургас относно съществувалите облигационни правоотношения между страните за исковия период е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция, като съд, на който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция/ чл.208, ал.1 и чл.211 във вр. с чл.188 ГПК/отм./ е формирано и становището за недоказаност на твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване по субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия, а от друга страна направеното уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се преценява само във връзка с формулираният правен въпрос.
Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се отрази, че представената от касатора съдебна практика принципно касае началото на давностния срок при претендирано връщане на заетата вещ, начините за определяне на срока при договор за заем за послужване, разпределението на доказателствената тежест и изискуемостта при предявен иск по чл.249, ал.1 ЗЗД. Затова не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на формулирания от касатора правен въпрос.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 26 от 06.04.2009 г. по т.д. № 231/2008 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: