О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 11.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 649/2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. 171599/19.12.2017 г. от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт К. И., срещу определение № 31382/30.11.2017 г. по ч. гр.д.№13232/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 192350/11.08.2017 г. по гр.д.№555/2017 г. на Софийски районен съд,128 състав. С него е оставена без уважение молбата на касатора по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В жалбата се прави оплакване, че неправилно са присъдени разноски в полза на ищеца, тъй като задължението му е налице и предявеният от него отрицателен установителен иск е уважен единствено поради погасяването му по давност. Поради това касаторът счита, че със своето поведение не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски.Позовава се на определение по ч.гр.д.№2274/2013 г., І г.о.Иска определението да бъде отменено .Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в частната жалба с идентично съдържание.
Ответницата по частната касационна жалба К. М. К. я оспорва в писмен отговор, подаден чрез адв.И. К.. Претендира разноски.
ВКС, състав на III г. о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение по гр.д.№555/2017 г. на Софийски районен съд, 128 състав е признато за установено по отношение на касатора, че К. М. К. не му дължи сумата 5955,66 лв. за ползвана топлинна енергия в периода 2006 г.-2013 г. като погасена по давност.Присъдени са в полза на ищцата разноски по делото.С определение по същото дело е оставена без уважение молбата на касатора за изменение на решението в частта за разноските. То е потвърдено с определението, предмет на настоящото дело.Въззивният съд е приел,че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно ,за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК.Позовал се е на определение по ч.гр.д.№592/2012 г. ,І г.о.Изтъкнал е,че не е предвидено в законодателството специално рекламационно производство за погасяване вземанията на касатора.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на определението.
За да бъде селектирана частната касационна жалба касаторът следва да обоснове наличие на общо основание за това, като постави материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. В случая това не е сторено. К. съд не може да формулира въпрос въз основа на изложените оплаквания на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1 ВКС може само да конкретизира, уточни и да квалифицира правния въпрос, като израз на служебното му задължение да квалифицира спорното право, въз основа на фактите и твърденията на страните.В случая обаче касаторът не е направил дори опит да зададе питане.
Поради неизпълнение задължението на касатора да обоснове общо основание за допустимост на частната касационна жалба, тя не следва да бъде селектирана.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответницата по касационната жалба да й бъдат присъдени разноски за настоящото производство. То е установено от представения договор за правни услуги,в който е отразено заплащане в брой на договорено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31382/30.11.2017 г. по ч. гр.д.№13232/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. М. К. сумата 300/триста/лв. направени разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: