О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 18.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1161 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Й. Г. срещу определение № 3163 от 23.12.2014 г. по ч. гр.д. № 4827/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.06.2014 г., постановено по гр.д. № 5099/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV брачен състав, за прекратяване на производството по искането на К. Г. за връщане на неправомерно задържаното дете Я. К. Г..
Частният жалбоподател моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, това определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Ответницата по частната жалба М. Й. Ц. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
По искането на частния жалбоподател е било образувано производство по чл. 8 от Хагската конвенция, според която разпоредба всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото на упражняване на родителските права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето. В обжалваното определение въззивният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че обичайното местопребиваване на детето към момента на възникване на спора между родителите е Република Италия, където детето живее постоянно от 2010 г. На два пъти молителят е подписвал документ, позволяващ пътуването на детето в чужбина, подпомагайки престоя на детето извън България. Той е бездействал повече от една година, въпреки че е знаел къде се намира детето. В този случай не може да се обоснове международната компетентност на Българския съд съгласно чл.10, б. „б”, предложение първо от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Ето защо спорът между родителите трябва да бъде разрешен от съда в Република Италия според общата подсъдност, предвидена в чл.8 от Регламента, а не от съда в Република България. Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, който касае изложените в обжалваното определение мотиви относно липсата на международна компетентност на българския съд по предявеното от него искане. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението си частният жалбоподател е заявил, че обжалваното определение противоречи на решение № 92 от 9.02.2010 г. по гр. д. № 1469/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. В това решение е прието, че при неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членки компетентността на държавата-членка е уредена подробно в чл.10 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., като разпоредбите на този регламент имат предимство пред други конвенции, включително и пред Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца. Всъщност въззивният съд се е съобразил с цитираното решение на ВКС, позовавайки се точно на разпоредбите на чл.10 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Като примери за противоречива съдебна практика частният жалбоподател е посочил от една страна определенията по настоящото дело, а от друга- определение по гр. д. № 57283 по описа за 2014 г. по описа на СРС, 117 състав, с което е приет за допустим искът по чл.127а, ал.2 от СК, предявен срещу него от майката на детето. Това определение може да бъде изменено от постановилия го съд или да бъде косвено ревизирано при инстанционния контрол на бъдещото решение, затова не представлява окончателен и влязъл в сила съдебен акт по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Следователно не осъществено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3163 от 23.12.2014 г. по ч. гр.д. № 4827/2014 г. на Софийски апелативен съд по частната жалба на К. Й. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: