4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 28.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1063/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 24 от 11.10.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 371/2012 г. на Ямболски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение № 1252 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 2552/2010 г. на Ямболски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от С. Р. С. против М. Г. А., П. В. А. и Ирена В. Х. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 4082/2010 г. на ДСИ при ЯРС.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е необосновано и постановено в нарушение на закона. Частният жалбоподател излага подробни доводи срещу извода на въззивния съд, че след като не е страна в обезпечителното и в исковото производство, взискателят по изпълнителното дело не е легитимиран да обжалва с частна жалба по чл.396, ал.1 ГПК определението, с което е допуснато обезпечение на предявения срещу длъжника иск чрез спиране на изпълнението по висящото изпълнително дело. Развива съображения, че доколкото спирането на изпълнението рефлектира пряко в правната сфера на взискателя, единствено той има правен интерес да обжалва постановеното в обезпечителното производство определение, независимо дали е страна по обезпечения иск. Като порок на определението сочи и пропуска на въззивния съд да вземе предвид обстоятелството, че спирането на изпълнението е допуснато в противоречие с императивната разпоредба на чл.390, ал.4 ГПК, обуславяща спирането от представяне на гаранция в полза на взискателя.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но тъй като въззивното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, а не по този на чл.274, ал.3 ГПК, доводите в изложението не следва да се обсъждат.
Ответникът по частната жалба С. Р. С. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Ответниците М. Госпидинова А., П. В. А. и Ирена В. Х. със съдебен адрес в [населено място] не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, участвала във въззивното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението по гр. д. № 2552/2010 г. на Ямболски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от С. Р. С. против М. Госпидинова А., П. В. А. и Ирена В. Х. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 4082/2010 г. на ДСИ при ЯРС, Ямболски окръжен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като [фирма] не е страна в производството по гр. д. № 2552/2010 г. и не може да обжалва определението за обезпечение на исковете. Въззивният съд е мотивирал становището си с разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК и е изразил разбиране, че след като не е ищец или ответник по обезпечените искове, дружеството – частен жалбоподател не разполага с процесуална легитимация да подава частна жалба по чл.396, ал.1 ГПК.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК е предвидена процесуална възможност за обжалване на определението, с което съдът се произнася по молба за обезпечение на бъдещ или предявен иск. В текста на чл.396, ал.1 ГПК законодателят е посочил ясно лицата, които имат право да обжалват с частна жалба определението по обезпечение на иска – молителят и ответникът. Молител по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК е ищецът, по чието искане е допуснато обезпечението, а ответник – ответникът по иска, срещу когото е допуснато обезпечението. Обезпечителното производство, макар да има самостоятелен характер, е предназначено да гарантира реализирането, респ. упражняването, на защитаваното с иска субективно материално право в случай на благоприятен за ищеца изход от спора, поради което страните в обезпечителното производство по правило съвпадат с главните страни в исковото производство. Субективното тъждество между страните в двете производства предопределя и процесуалната легитимация в производството по обжалване на определението за обезпечение на иска. В случай на допускане на обезпечение правото на частна жалба по чл.396, ал.1 ГПК принадлежи на ответника по иска, а в случай на отказ да се допусне обезпечение – на ищеца по иска. Процесуалната легитимация за обжалване не е обусловена от вида на обезпечителната мярка, включително в хипотезата, когато поради естеството на мярката обезпечението засяга правната сфера на трети за обезпечителното и исковото производство лица. След като не са страни в производството, в рамките на което е допуснато обезпечението, и нямат качеството на молител и ответник по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК, третите лица не могат да обжалват определението по обезпечение на иска по реда на чл.396 ГПК, дори обезпечението да е рефлектирало неблагоприятно върху техните права и интереси.
В конкретния случай частният жалбоподател [фирма] е взискател по спряното изпълнително дело № 4082/2010 г. на ДСИ при ЯРС, но не участва като главна страна – ищец или ответник, в производството по гр. д. № 2552/2010 г. на Ямболски районен съд, в рамките на което е допуснато спиране на изпълнението като мярка на обезпечение. Независимо, че спирането на изпълнението засяга правата и интересите на взискателя като препятства временно извършването на изпълнителни действия срещу длъжниците /ответници в исковия процес/, частният жалбоподател не разполага с процесуална легитимация по чл.396, ал.1 ГПК да обжалва определението по допускане на обезпечение, тъй като не е страна в производството за разглеждане на исковете и съответно в производството за обезпечаването им. Като е достигнал до същия правен извод и е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от трето за исковото и обезпечителното производство лице, Ямболски окръжен съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС не споделя становището в представеното от частния жалбоподател определение № 596/17.10.2011 г. по гр. д. № 554/2011 г. на ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, че взискателят по изпълнителното дело има право да обжалва по реда на чл.396, ал.1 ГПК определението на съда за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението дори да не е страна по предявения иск, тъй като поради засягане на правната му сфера от обезпечителната мярка той има качеството на страна в обезпечителното производство. Според настоящия съдебен състав, изричната разпоредба на чл.396, ал.1 ГПК признава право на частна жалба срещу определението по обезпечение на иска само в полза на страните в исковото производство, които съвпадат с главните страни в производството за разглеждане на обезпечения иск. При условие, че взискателят не е страна в исковото производство, по повод на което е допуснато обезпечението, спирането на изпълнението не би могло да му придаде качеството на страна в обезпечителното производство и да го легитимира като носител на правото за обжалване по чл.396, ал.1 ГПК.
Д. на частния жалбоподател за допускане на обезпечението в нарушение на императивното правило на чл.390, ал.4 ГПК за представяне на гаранция е неотносим към преценката за допустимост на частната жалба по чл.396, ал.1 ГПК и не следва да бъде обсъждан в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 11.10.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 371/2012 г. на Ямболски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :