О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
[населено място], 18.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1500 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Ц. Ц. срещу решение №2283 от 10.12.2014г. по гр.д. №2613/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта му, с която се потвърждава решение от 27.12.2013г. по гр.д. № 7856/2012г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу Гаранционен фонд иск по чл.288 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 60 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид тежките последици от претърпяното от нея физическо увреждане и без да е отчетен установеният лимит по застраховката. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането – 30.09.2011г. до окончателното плащане.
Ответникът Гаранционен фонд поддържа, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от осъщественото на 30.08.2011г. ПТП възлиза на 60 000 лева. Приел е, че пътнотранспортното произшествие е причинено от водач, който няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което обезщетението следва да бъде изплатено от Гаранционен фонд.
Касационната жалбоподателка е обосновала допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Наред с това e поставила единадесет въпроса относно това дали при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при иск срещу Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са релевантни лимитите на застраховане и промените в обществено-икономическите и социални условия в страната.
Поддържа се основание по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочените правни въпроси .
Формулираните от касационната жалбоподателка въпроси относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.288 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираните от нея допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор, поради което определянето на размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване.
В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вида на претърпяното от ищцата увреждане, трайните последици от същото, продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на ищцата към момента на ПТП, конкретната икономическа обстановка в страната към момента на произшествието. Но дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281 т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2283 от 10.12.2014г. по гр.д. №2613/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в обжалваната част, с която се потвърждава решение от 27.12.2013г. по гр.д. № 7856/2012г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу Гаранционен фонд иск по чл.288 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 60 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.