4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
София.19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1787/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: В. Г. Н. и И. Л. Н., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адвокат Д. Й., срещу решение № 474 от 11.03..2015 г. по в.гр.д.№ 3143/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 4469 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 13133/2012 г. на Софийски градски съд, І г.о., 18 състав в частта за отхвърляне на предявените на основание чл.226 КЗ искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди вследствие на настъпила в резултат на ПТП смърт на сина на касаторите – П. И. Н., за разликата над по 80 000 лв. до по 120 000 лева за всеки един от касаторите.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че липсват категорични доказателства за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД намалявайки дължимите обезщетения за неимуществени вреди с 1/3. Твърдят, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите във въззивната жалба, а от друга страна, в нарушение на чл.266 ГПК е отказал да приеме издаденото след подаване на жалбата удостоверение от МВР. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат исковите претенции изцяло, ведно със законната лихва от ПТП, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: „1. Може ли изводът на съда, че ако пострадалият не се беше движил с превишена скорост би могъл да получи по-леки наранявания, които евентуално да не доведат до летален изход, да почива на житейски предположения, а не на обективно установени с доказателствата по делото факти; 2. Следва ли да се приеме наличие на съпричиняване в хипотезата на управление на мотоциклет без изискуемо за това свидетелство за правоуправление, когато от конкретния механизъм на ПТП е видно, че това обстоятелство не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, направените от страните възражения и изложените доводи, включително изрично посочените във въззивната жалба такива, свързани с оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение и 4.Следва ли въззивният съд да приеме нововъзникнало писмено доказателство, съответно попада ли то в хипотезата на предвидените от ал.2 на чл.266 ГПК изключения от забраната за посочване на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция.” По всеки един от материалноправните и процесуалноправни въпроси касаторите се позовават на цитирана и представена задължителна съдебна практика.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че с влязлото в сила първоинстанционно решение за частично уважаване на исковите претенции правопораждащите отговорността на ответника факти са установени със сила на пресъдено нещо. По спорните въпроси за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване, съответно какъв е размера на последното, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел следното: С оглед събраните доказателства по делото за отношенията между ищците и техния внезапно загинал син, изключително тежките последици за родителите, нанесената им душевна травма и силна болка от непоправимата загуба, неотшумяваща със времето, общият размер на обезщетенията са определени в размер по 120 000 лева/ така както е претендирано от всеки един от ищците/. Преценявайки обаче доказателствата, относими към механизма на увреждането, съдебният състав е извел извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до размер на 1/3. Съобразено е, че пострадалият, като водач на мотоциклет, се е движил с превишена скорост, която е около два пъти над разрешената, но дори и при движение с разрешената скорост, произшествието за него е било непредотвратимо, а основната причина за настъпване на ПТП е предприемането на забранен обратен завой от водача на лекия автомобил, при която същият е навлязал в платното за движение на мотоциклета. Независимо от посочването на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която липсата на свидетелство за правоуправление само по себе си не води до извод за съпричиняване на резултата, въззивният съд е счел, че след като има нарушаване на правилата за движение на мотоциклета, то липсата на удостоверяване от държавен орган на обстоятелството, че лицето притежава необходимите умения да управлява такова превозно средство е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Този извод е мотивиран с това, че ако лицето е преминало успешно изпита за получаване на свидетелство за правоуправление, то това ще означава, че е наясно с правилата за движение по пътищата, които водачът на мотоциклет трябва да спазва.
С оглед приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат, определените обезщетения за неимуществени вреди са редуцирани до по 80 000 лв., или въззивният съд е присъдил по още 30 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от произшествието до окончателното им изплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение следва да се приеме, че първите два въпроса в частта относно предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да се определят като значими за изхода на делото. При произнасяне по тях въззивният съд е допуснал известно отклонение от указанията, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г., както и от част от задължителната, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика на ВКС, Търговска колегия, на която се позовават касаторите – решение по т.д. № 525/2008 г., решение по т.д. № 35/2009 г., решение по т.д. № 1117/2009 г., решение по т.д. № 1858/2013 г. и решение по т.д. № 1982/2013 г.
Останалите поставени от касаторите правни въпроси са относими към поддържаните основания за касиране по чл.281 ГПК и по тях ВКС дължи произнасяне при разглеждане по същество на касационната жалба.
Предвид освобождаването на ищците от държавна такса по силата на закона – чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 474 от 11.03..2015 г. по в.гр.д.№ 3143/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав.
Делото да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: