1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 03.04. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 191 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Пътстрой“ ООД – [населено място] срещу определение № 3668 от 23. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5643/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено определение от 6. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 14730/2018 г. на Софийски градски съд за прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение и се моли същото да бъде отменено.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа по отношение на следните значими за изхода на делото правни въпроси: „1. Местната подсъдност относителна или абсолютна процесуална предпоставка е и длъжен ли е съдът да следи служебно за нея?; 2. Диспозитивна или императивна е разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК?“. Твърди се, че първият формулиран въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 41 от 2. 02. 2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г., IV г. о., решение № 155 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 2786/2017 г., I т. о., решение № 128 от 17. 06. 2016 г. по гр. д. № 330/2016 г., III г. о., определение № 320 от 3. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 3915/2013 г., I г. о., определение № 336 от 7. 07. 2016 г. по ч. гр. д. № 2794/2016 г., IV г. о., определение № 335 от 1. 06. 2011 г. по ч. гр. д. № 244/2011 г., IV г. о., определение № 327 от 1. 06. 2016 г. по ч. гр. № 2638/2015 г., III г. о. и определение № 115 от 28. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 701/2017 г., IV г. о. При условията на евентуалност касационният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на втория формулиран въпрос се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че по въпроса липсва практика на ВКС и разрешаването му е необходимо за осигуряване на правилното прилагане на тази разпоредба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че подсъдността в обезпечителното производство – родова и местна е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Правилата за подсъдността в исковото производство са неприложими в обезпечителното, което следва от систематичното им място в ГПК. Ето защо неприложима е възможността на молителя да подаде молбата си за обезпечение до съда, който би бил компетентен да разгледа бъдещия иск съгласно чл. 105 ГПК. Съгласно атакуваното въззивно определение, доколкото в молбата е поискано налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по посочено изпълнително дело, висящо пред ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, то съобразно чл. 390, ал. 4 ГПК тя е подсъдна на родово компетентния съд по мястото на изпълнението – Окръжен съд – Стара Загора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, уточнен в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е: Дали местната подсъдност в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно? Този въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и отговаря на общото изискване за достъп до касация, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано изпращането на делото по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора, съобразно правилото на чл. 390, ал. 4 ГПК. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по приложението на чл. 390 ГПК е формирана практика на касационната инстанция, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване, с която е съобразен обжалваният въззивен акт. В тази практика последователно се застъпва становището, че за подсъдността в обезпечителното производство, включително местната съдът следи служебно. Обезпечителното производство е едностранно, поради което в него разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК (предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) не намира приложение. Съдът, сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, извършва служебна проверка дали е компетентен да се произнесе по молбата съобразно правилата на местната подсъдност и ако намери, че не е местно компетентен да се произнесе по същата, прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на съответния местно компетентен съд. По същия начин постъпва и въззивният съд, като при преценка, че първоинстанционният съд не е бил местно компетентен, обезсилва определението му и изпраща молбата за произнасяне на съответния местно компетентен съд. В този смисъл са определение № 399 от 21. 11. 2008 г на ВКС по ч. т. д. № 433/2008 г., II т. о., определение № 248 от 1. 02. 2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 225/2010 г., II т. о., определение № 527 от 7. 07. 2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 260/2011 г., II т. о., определение № 930 от 30. 12. 2011 г. по ч. т. д. № 880/2011 г., I т. о. С оглед позоваването на касатора на противоречие на произнасянето на въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в цитирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения и определения, трябва да се посочи, че тези актове на касационната инстанция се отнасят до значението на местната подсъдност на относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, съответно за исковия процес.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по втория от формулираните въпроси „Диспозитивна или императивна е разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК?“, който не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в случая е подадената молба за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението и компетентността на съда според правилата на местната подсъдност е преценявана съобразно чл. 390, ал. 4 ГПК. Освен това трябва да се посочи, че гражданският процес е съвкупност от императивни правни норми, поради което отговорът на въпроса е пряко следствие от поставянето му във връзка с процесуалната норма на чл. 390, ал. 1 ГПК, с която се урежда родовата и местната подсъдност на молбата за обезпечение на бъдещ иск.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3668 от 23. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5643/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: