ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 24.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 138 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р като процесуален представител на К. В. К. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 27. Х.2008г. по в.гр.д. № 169/2008г.
Ответниците по касационната жалба Н. В. К. от с. А., Б. област, и Апелативна прокуратура Б. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският апелативен съд е оставил в сила решението на Б. окръжен съд от 09.VІ.2008г. по гр.д. № 591/2007г., с което е отхвърлен предявеният от К. В. К. иск за поставяне на майка й Н. В. К. под пълно запрещение.
За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, включително разпит на ответницата, извършен пред първоинстанционния съд, и единична и тройна съдебнопсихиатрични експертизи, че не са налице предвидените в чл.5 от ЗЛС предпоставки за поставянето на Н. К. под пълно или ограничено запрещение. Няма доказателства тя да страда от слабоумие или психична болест, ограничаващи възможността й да се грижи за себе си. При нея е констатирана „ умствена недоразвитост, дебилитас левис”, която й позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да защитава интересите си. Конфликтните отношения между нея и дъщеря й – ищцата не са прояви на душевна болест. С оглед на това е неоснователно искането на ищцата за поставяне на ответницата под запрещение, за да се пресекат възможности за разпореждане с имота й.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в конкретно посочени и представени решения. Така въпреки констатацията, че ответницата страда от умствена недоразвитост и въпреки доказаната невъзможност тя да се грижи за своите работи, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.5 от ЗЛС, игнорирайки установените медицински и юридически критерии за това, което е в противоречие с приетото в решение № 266/26.ІІІ.1975г. по гр.д. № 3249/1974г. на ВС, ІІ ГО.решения № 37/25.VІ.1969г. по гр.д. № 32/1969г., решение № 456/16.ІІ.1976г. по гр.д. № 2727/1975г., решение № 740/12.ІІІ.1980г. по гр.д. № 112/1980г. на ВС ІІ ГО и решение № 2188/30.VІІ.1979г. по гр.д. № 1709/1979г. ІІ ГО. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи неуважаване искането на ищцата за личен разпит на ответницата, въпреки императивната разпоредба на чл.275 ал.3 от ГПК /отм./, което е в противоречие с приетото в решения № 148/3.ІІ.1983г. по гр.д. № 3957/1982г. ІІ ГО, № 2133/12. ХІІ.1984г. по гр.д. № 1089/1984г. ІІ ГО, № 113/29. Х.1986г. по гр.д. № 79/1986г. ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Във всички посочени от касаторката решения на състави на ВС № 266/26.ІІІ.1975г. по гр.д. № 3249/1974г. на ВС, ІІ ГО.решения № 37/25.VІ.1969г. по гр.д. № 32/1969г., решение № 456/16.ІІ.1976г. по гр.д. № 2727/1975г., решение № 740/12.ІІІ.1980г. по гр.д. № 112/1980г. на ВС ІІ ГО и решение № 2188/30.VІІ.1979г. по гр.д. № 1709/1979г. ІІ ГО безпротиворечиво е прието, че предпоставки за поставянето на едно лице под пълно запрещение, и то в кумулативна връзка помежду им, са то да страда от душевна болест или слабоумие /медицински критерий/ и в това си състояние да не може да се грижи за своите работи /юридически критерий/. Произнасянето от въззивния съд в разглеждания случай по приложението на чл.5 от ЗЛС не е в противоречие, а в съответствие с тази практика с оглед приетата липса на заболяване на ответницата от душевна болест или слабоумие и установената възможност тя да се грижи за своите работи.
И по поставения от касаторката процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, нито това произнасяне е от значение за точното прилагане на закона. В посочените в тази връзка решения № 148/3.ІІ.1983г. по гр.д. № 3957/1982г. ІІ ГО, № 2133/12. ХІІ.1984г. по гр.д. № 1089/1984г. ІІ ГО, № 113/29. Х.1986г. по гр.д. № 79/1986г. ОСГК е прието, че лицето, чието поставяне под запрещение се иска, трябва да бъде разпитано от съда, за да добие лични впечатления за него. В съответствие с тази практика и с процесуалния закон в производството по делото е извършен разпит на ответницата пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, граждански състав, от 27. Х.2008г. по гр.д. № 169/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: