О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София,26.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4223/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10968/11.9.2017 г., подадена от адв. Р.а Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Средно училище „И. В.“ – [населено място], против въззивно решение №306/26.7.2017 г. по гр.д.№555/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен граждански състав, с което е отменено решение №797/10.5.2017 г. по гр.д.№9774/2016 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата от 2608,20 лева до 2746,88 лева, и на ищцата са присъдени още 138,68 лева на посоченото основание. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивният съд е приел следното: „За да стигне до извод, че обективно съединените искове по чл.344 ал.1 КТ са основателни, ПлРС е приел, че доколкото съкращаването в щата е засегнало една от съществуващите щатни бройки за една и съща длъжност, то упражняването на правото на подбор от Работодателя е било задължително. В този случай правото на подбор става част от правото на уволнението, т. е. Работодателят не може да упражни своето право на уволнение, преди да е извършил подбор между лицата, заемащи длъжността „старши учител по български език и литература“, съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл.329 от КТ. Упражняването на това право на подбор, подлежи на съдебен контрол както в частта относно неговото формално извършване, така и в частта относно спазването на посочените законови критерии – Тълкувателно решение № 3 от 16. 01. 2012 год., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 година на ОСГК на ВКС на РБ. В посоченото тълкувателно решение е отразено, че преценката на работодателя кой от работниците и служителите има по- висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол, като съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Дадени са разяснения, че критериите по чл.329 ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Приел също така, че когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от Работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. В конкретния случай намерил, че е видно, че със Заповед № РД- 13- 1414 от 02. 09. 2016 год. на Директора на СУ „И. В.“ [населено място] е била назначена петчленна комисия за извършване на подбор на учителите по български език и литература, като е посочено комисията да извърши подбор съобразно критериите в чл.329 ал.1 от КТ. От представения Протокол от 07. 09. 2016 год. се установява, че подборът е бил извършен между девет старши учители, сред които ищцата, и двама главни учители, като са описани критериите и подкритериите за извършване на подбора и оценката в точки за всеки от тях. За всеки от участващите в подбора учители е изготвен персонален оценъчен лист, в който за всеки от критериите е поставена съответната оценка. Видно от протокола на комисията и приложените персонални оценъчни листове, че ищцата Т. С. А. е получила най-ниската оценка – 66,7 точки, поради което комисията е предложила на Директора именно нейното трудово правоотношение да бъде прекратено поради съкращаване на щата. Видно е, че ниската обща оценка на ищцата е обусловена от по-ниските в сравнение с останалите учители поставени оценки за отделните подкритерии, касаещи изпълнението на трудовите задължения. Както в персоналния оценъчен лист обаче, така и в протокола на комисията липсват мотиви по всеки един от шестте показателя, включени в общата група „изпълнение на трудовите задължения“, за да може да се прецени дали наистина нивото на изпълнение на трудовите задължения на останалите участници в подбора е доста по-високо от това на ищцата. В тази връзка приел, че не следва да се пренебрегва обстоятелството, че протоколът на комисията за извършен подбор и приложенията към него представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила, поради което при оспорване на истинността на отразените в тях констатации, както е направено в случая, за Работодателя възниква задължение да проведе пълно доказване на законността на извършения подбор. В хода на съдебното дирене от страна на ответника не са ангажирани други доказателства- писмени или гласни, които да потвърждават изложеното в протокола за подбор, поради което следва да се приеме, че законосъобразността на подбора не е установена чрез пълно и главно доказване от страна на Работодателя. Позовал се и на това, че в периода след 2008 година до датата на последното прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била уволнявана от Директора на ответното училище седем пъти, като всички уволнения са били признати от съда за незаконни и отменени, а ищцата е била възстановявана на заеманата преди уволненията длъжност. Следователно през един доста продължителен период от време, по вина на работодателя, ищцата не е могла да изпълнява своите трудови задължения, което съставлява обективна пречка да се преценява каквото и да е било ниво на изпълнение на тези задължения и съпоставката му с това на останалите учители по същия предмет. При извършения в ответното училище подбор са били нарушени принципите за обективност и равнопоставеност между всички участници, като ищцата на практика е била санкционирана за това, че не е полагала труд и не е изпълнявала трудовите си задължения в периода на незаконните уволнения. Отделно от това е установено и от заключението на вещото лице Т. И., че част от участвалите в подбора учители вече са придобили правото на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст, но работодателят е предпочел да запази техните правоотношения и да прекрати това с ищцата без да се посочат ясни и обосновани мотиви за това управленско решение. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, приел че установяват, че извършеният подбор е фиктивен и не отговаря на изискванията на чл. 329 ал.1 от КТ, доколкото не се е доказало наличието на обективни критерии при неговото извършване и съответствието на дадената на ищцата оценка с действително притежаваните от нея професионални качества и умения и ниво на изпълнение на трудовите задължения.
Тези изводи се споделят от настоящия състав на решаващия съд.
Оплакванията в тази връзка на Училището са неоснователни.
Доказателствената тежест в процеса се носи от ответника досежно законосъобразността на уволнителната Заповед, а ищцата следва да установи на общо основание твърденията си, от които очаква да черпи благоприятни последици.
Представеният протокол – л.81 – л.82 от делото на ПлРС не позволява да се приеме, че подбора е извършен съобразно КТ – при отчитане на относимите данни за двата критерия при извършване на подбора и за тяхното съдържание – професионалната квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа.
От 11.02.2013г. до възстановяването й на работа на 14.07.2016г. ищцата не е работила не по нейна вина – разглеждани са две дела за нейното уволнение, които са завършили неуспешно за Работодателя. Оплакването, че сама се е поставила в невъзможност да изпълнява служебните си задължения е неоснователно. Видно от представените щатни разписания – л.53 и л.54 от делото на ПлРС, промяната е настъпила от 15.07.2016г. – ден след възстановяването на работа на ищцата поради предходните незаконни уволнения. Това, че е упражнила правото си на платен годишен отпуск след възстановяването й на работа и че е ползвала отпуск по болест на два пъти до връчването на уволнителната й Заповед на 28.10.2016г. не може да се отчита в нейна вреда при критерия ниво на изпълнение на възложената работа. Позоваването на заболяването й депресивно разстройство като опасно за здравето на децата и учениците би имало отношение към друго основание за уволнение, а й както отбелязва ПлРС Наредбата за определяне на тези заболявания е влязла в сила след уволнението на ищцата – през м.ноември 2016г. и няма обратно действие. Няма как на А. да се вмени липса на отговорност към учебния процес при положение, че не й е дадена възможност да работи в последните три години преди уволнението. Анализът на ПлРС на упражненото право на подбор от страна на Работодателя е законосъобразен и в съответствие с цитираното ТР на ОСГК на ВКС на РБ. Няма нарушение на диспозитивното начало – в ИМ ищцата изрично е оспорила начина на извършване на подбора досежно преценката на двата критерия, имащи отношение за изводите на Комисията. Установено по делото е от заключението на в.л. Т. И. – л.125 – л.127 от делото на ПлРС, че на работа са останали трима учители без ПКС, а ищцата има такава и е член на Съюза на учените в България. Притежава втори клас – квалификация от 1988г., отделно от това на работа са останали и двама учители, които през 2016г. са придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст въпреки извършения подбор. При липсата на мотиви, констатирана и от ПлРС при подбора на Комисията, издадената Заповед за уволнение на ищцата на основание съкращаване на щата е в противоречие с чл.329 КТ.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Налице е противоречие с практиката, формирана по чл.290 ГПК с решение №217/09.6.2011 г. по гр.д.№761/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение №388/17.10.2011 г. по гр.д.№1975/2010 г. на ВКС, IV г.о., като не са обсъдени всички аргументи на жалбоподателя – работодател поотделно и в съвкупност относно правилността на извършения подбор по чл.329, ал.1 КТ ?, 2. В съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича субективно право – упражняването на подбора да бъде в интерес на учебния процес, както и за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре ? След като работодателят е задължен да проведе подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване правото си по чл.329 КТ, то решаващият съд трябва да обсъди всички доказателства, които имат значение за преценката дали извършеният подбор е отговорил на изискването да се запазят по-добрите учители, които са по-полезни за учениците и за учебния процес. 3. При извършване на комплексната оценка по поставените два показателя при осъществяването на подбор по чл.329 КТ чрез назначена от работодателя комисия, последната длъжна ли е да оформи в писмен вид своите заключения или процеса на оценката или достатъчно да се установи, че прилагайки посочените два критерия действително е извършен подбор като са посочени учителите, които отговарят по-пълно на изискванията за подбор, посочени в закона ?, 4. Когато е посочено, че лицето, чийто трудов договор е прекратен, е с по-ниска квалификация от останалите и че има сериозни нарушения на трудовата дисциплина, което се отразило неблагоприятно на учебния процес, поради което е оценено по критерия „справяне с работата“ по – ниско от останалите, това достатъчно ли е да се приеме, че извършения подбор съответства на целта на закона – упражняването му да бъде в интерес на учебния процес и да е насочено съм конкретни резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответницата по касация Т. С. А., посредством процесуалния си представител – адв. И. Н., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответницата в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси е бланкетен. Посочването, че обжалваното решение противоречи на определени решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че въпросът корелира с изводите на въззивната инстанция.
Вторият въпрос също е бланкетен, тъй като поставянето му също не е обвързано с конкретни изводи на въззивната инстанция.
По третия и четвъртия въпроси съдът е изложил подробно изводите си като е констатирал, че представените по спора писмени доказателства не са доказани пълно и главно. Решаващ извод в случая обаче е, че поради предходните уволнения ищцата не е могла да изпълнява трудовите си задължения, за да й бъда извършена съпоставка с останалите учители. Въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че при извършения подбор относно процесното уволнение са били нарушени принципите за обективност и равнопоставеност между всички участници, като ищцата на практика е била санкционирана за това, че не е полагала труд и не е изпълнявала трудовите си задължения в периода на незаконните уволнения, поради което извършения подбор е фиктивен. Въпрос във връзка с този решаващ извод обаче в изложението не е поставен.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №306/26.7.2017 г. по гр.д.№555/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „И. В.“ – [населено място], [улица], да заплати на Т. С. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.15, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1100/хиляда и сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: