3
Определение по ч.т.д.№ 81/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№161
София, 01.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 81 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 15324 от 24.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 10696/2011 год. на Софийски градски съд.
С него е потвърдено Разпореждане от 26.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 6933/2011 год. на Софийския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза срещу В. К за сумата 20209.58 лв. Съдът се е позовал на това, че представеният документ – извлечение от сметка, не удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска заповед за незабавно изпълнение.
В. К не разполага с право на отговор по чл.276 ал.1 ГПК с оглед разпоредбата на чл.413 ал.2 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател [фирма] се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Представил е Определение № 118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д.№ 25/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, съставляващо задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С това определение, съставът на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл и по въпроса за документа, представляващ несъдебно изпълнително основание по чл.417 т.2 ГПК и реквизитите му.
Произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационен контрол на определението на СГС не следва да бъде допуснат.
Заявлението се основава извлечение от сметка на длъжник по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 21.05.2008 год. сключен с [фирма] Длъжникът е В. К. Няма отразяване по графа „Разрешен кредит”. Съдържа се отразяване: Остатък от кредита 20209.58 лв.; главница: 13000 лв.; лихва 7179.58 лв.; такси 3 лв. Извлечението е подписано от Инспектор проблемни кредити в РЦ Изток.
Не само с определението на което се позовава касаторът, а и с Определение № 693 от 16.11.2009 год. по ч.т.д. № 731/2009 год., Определение № 697 от 19.11.2009 год. по ч.т.д. № 618/2009 год. и Определение № 533 от 08.07.2011 год. по ч.т.д.№ 307/2011 год. на ІІ т.о., ВКС е приел, че извлечението от сметката на длъжника по смисъла на чл. 417 т.2 ГПК трябва да е издадено от компетентни лица и да съдържа данни от счетоводните регистри за движението на погасяването на задължението, настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита и начина на определяне на наказателната лихва. Тъй като в конкретния случай в извлечението от сметка липсват данни за просрочие, не може да се установи наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост, уговорени в чл.43 от Общите условия, към които препраща договорът.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 15324 от 24.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 10696/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.