О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С. 19.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 628 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2221 от 10.10.13г. по в.ч.гр.д.№ 3471 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 3.04.13г., допълнено с решение от 10.06.2013г. по гр.д.№ 14667 по описа за 2010г.на Софийски градски съд, в частта имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предяве-ния от Н. С. К. против Р. С. Д. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата не притежава правото по чл.38а от ЗЖСК както по отношение на 8 500/ 20 595ид.ч.от прецесния имот, така и относно 12 095/20 595ид.ч.
В приложеното към частна жалба изложение се сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени два въпроса: 1. Правото по чл.38а от ЗЖСК може ли да е предмет на отрицателен установителен иск, предявен от трето лице, което е във владение срещу неговия претендент и 2. Влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, воден от единия съпруг, обвързва ли другия, когато е налице брачно споразумение между съпрузите, изключващо СИО върху имота и определящо неучаствалия по делото съпруг като изключи-телен собственик? Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, които обаче се несъотносими, доколкото в тях с оглед преценката за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК са били поставени различни от настоящите въпроси /за характера на иска по чл.38а от ЗЖСК и допустимите възражения за защита, за вероятната недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, дали съпругът е необходим и задължителен другар при предявен иск за собственост срещу ответник, твърдящ придобиване на имота по давност по време на брака, за допустимите доказателства за доказване симулативност на сделката/.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С оглед предмета на обжалване – определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение жалба срещу преграждащо по-нататъшния ход на процеса определение и пред вид разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК – допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на общата и някоя от специалните предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК – поставен материално или процесуално– правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличие на някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания.
В случая за да прекрати производството по отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК /че ответницата не притежава право по чл.38а от ЗЖСК върху имота, за който ищеца претендира да е собственик по давностно владение/, съдът е посочил че недопустимо се явява искане, целящо със сила на присъдено нещо да се отрече право, което изрично е предоставено от закона /искът по чл.38а от ЗЖСК е предоставен в полза на член-кооператор, за да брани правата си, произтичащи от отношенията му с Ж. срещу всяко трето лице, които държи имот, собственост на Ж./. Тези мотиви са възприети и от въззивния съд, който е посочил, че при призната от закона възможност за защита по чл.38а от ЗЖСК е недопустимо отричането й по исков ред. Като допълнителен, но не решаващ мотив е посочил, че ищецът, който е съпруг на В. Д., е задължителен необходим другар и е обвързан със силата на присъдено нещо на решението по предявения през 2006г. от ответницата Д. иск срещу настоящата ответница Д. /независимо че той не е участвал в това производство/ и твърденията му за изтекла в негова полза придобивна давност са преклудирани.
При тези мотиви, доколкото само първия от поставените от жалбоподателя въпроси е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, съставлява общо основание за допустимост. Вторият поставен въпрос не е свързан с предмета на спора, защото съдът не е обсъждал сключеното по време на брака между съпрузите брачно споразумение и неговото значение за воденото срещу единия съпруг съдебно производство с правно основание чл.38а от ЗЖСК /недопустимо е касационната инстанция за първи път да се произнася по наведено само пред нея възражение/.
По първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По въпроса за предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск е налице установена с ТР №8 от 27.11.13г. по т.д.№ 8/12г.на ОСГТК на ВКС задължителна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на акта. Правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за вещно право е налице при твърдение за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. В случая ищецът иска да се приеме за установено, че ответницата не притежава предоставеното й от закона право /това по чл.38а от ЗЖСК/ върху процесния имот, което междувременно тя вече е установила по посочения ред/с влязло в сила решение по гр.д.№ 2261/06г.на СРС/, но спрямо съпругата на настоящия ищец. Интересът си ищецът обосновава със защита на правото си на владение спрямо висящото изпълнително производство, по което ответницата е взискател въз основа на изпълнителен лист, издаден й въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№2261/06г.на СРС /изп.д.№20097830400521 на ЧСИ Ив.Ч./.Т.е. ищецът въобще не твърди наличие на притежавано от него, различно от спорното право на собственост върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Допълнителен аргумент /освен липсата на правен интерес/ е и обстоятелството, че това право, което настоящият касатор иска да бъде отречено /по чл.38 от ЗЖСК/, вече е установено от ответницата в приключилото производството по гр.д.№2261/06г.на СРС.
Мотивиран от гореизложеното, с оглед липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество частната жалба, подадена от Н. С. К. от [населено място][жк]бл.259 вх.”И” ет.2 ап.96 против въззивно определение № 2221 от 10.10.13г по в.ч.гр.д.№ 3471 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.