4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
Гр.София, 05.03.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2286 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 132/18.12.2012г., постановено по гр.д.№ 336/12г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 159/09.08.12г. по гр.д.№ 2059/10г. на Бургаския окръжен съд и е обявен за окончателен сключения между Л. Г. Р., гражданка на Руската федерация и [фирма] предварителен договор за продажба на апартамент № 23 с площ от 28.82 лв., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, при условие Л. Р. да изпълни задължението си да заплати на [фирма] остатъка от продажната цена на апартамента в размер на 15974 евро без ДДС в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот при цена от 32944 евро и срок за сключване на окончателен договор не по-късно от юли 2010г. Решаващият състав е обсъдил разменената между страните кореспонденция и е установил, че към месец януари 2010г. купувачът – настоящ ответник по жалбата, е изразила желание за прекратяване на договора, но страните не са постигнали общо съгласие за прекратяване на отношенията си. Липсвало съгласие от страна на купувача да подпише изготвеното от продавача споразумение за прекратяване на договора, както и в последващо писмо продавачът е изразил желание да се стигне до прехвърляне на собствеността по нотариален ред. В мотивите на решението е възпроизведено приетото разрешение на първоинстанционния съд по направеното възражение на продавача за липса на представителна власт при сключване на предварителния договор. Счетено е, че пред въззивния съд страните не спорят относно наличието на представителна власт на лицето, подписало предварителния договор от името на продавача – [фирма], която произтича от договора между продавача и представителя от 18.09.08г. за изключителни агентски права за продажба на недвижими имоти в апартхотел „В.”, [населено място].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По първия въпрос: „Когато страните по договор са постигнали съгласие за прекратяване на договора, за да се постигне ефектът на прекратена облигационна връзка необходимо ли е съгласието да обхваща и начина на уреждане на последиците от прекратяването и съответно от кой момент настъпва прекратяването – от момента, в който до всяка от страните достигне изявлението на другата за прекратяване или в момента, в който бъдат уредени последиците от прекратяването?”. По този въпрос касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като сочи решение № 1333/19.01.09т. по гр.д.№ 704/05г. на ІІІ гр.о. и решение № 326/19.05.10г. по гр.д.№ 706/09г. на ІV гр.о. на ВКС.
В посочените решения е обсъждано прекратяване на трудов договор, но независимо от това отговорът на поставения правен въпрос произтича от разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД във вр. чл.14 ЗЗД. В случая не е налице противоречие в практиката на съдилищата, както и противоречие между обжалваното въззивно решение и решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Апелативният съд е приел, че липсва постигнато между страните съгласие за прекратяване на предварителния договор поради несъвпадане на волеизявленията на продавача и купувача в разменената между тях кореспонденция. Решаващият състав не е обвързал липсата на прекратяване на облигационната връзка с евентуално уреждане на последиците от прекратяването, поради което в тази част въведения с жалбата правен въпрос не е от значение за изводите на въззивния съд.
Вторият правен въпрос „Щом страната не е обжалвала мотивите на съдебния акт поради липсата на правен интерес, доколкото съдебното решение я удовлетворява като краен резултат, следва ли въззивната инстанция да приеме, че установеното в мотивите, макар и неизгодно за страната, не е спорно между страните или следва да се произнесе по същество по всички направени възражения, включително и по приетото в мотивите?”, е въведен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
След депозиране на касационната жалба е прието ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, според което проверката на правилността на първоинстанционното решение е ограничена от посоченото във въззивната жалба, с изключение на изброените в т.1 на тълкувателно решение случаи. От друга страна, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, при позоваване на същите във въззивната жалба или в отговора.
В случая, в отговора на въззивната жалба и в производството пред апелативния съд продавачът по предварителния договор не е поддържал възражението си за липса на представителна власт при сключването на договор чрез трето лице, като не са изложени и нови обстоятелства или правни доводи. В този смисъл въззивният съд е повторил съображенията на първоинстанционния съд без да излага допълнителни аргументи.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че принципен отговор на поставения правен въпрос е даден в ТР № 1/13г. на ОСГТК, както и че процесуалните действия, извършени от въззивния съд в обжалваното решение, не са идентични с действията на въззивния съд, преценени като процесуални нарушения в приложеното към жалбата решение № 324/22.04.10г. по гр.д.№ 1413/09г. на ІV гр.о., поради което не допуска касационно обжалване.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът по жалбата, като същите са претендирани по договор за правна защита и съдействие от 08.11.10г. В посочения договор е уговорено възнаграждение при допускане на касационно обжалване. При настоящия резултат от делото възнаграждение не е уговорено, но независимо от това съгласно т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при непредставяне на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ, същото не се присъжда като направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132/18.12.2012г., постановено по гр.д.№ 336/12г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.