3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 23.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 22 март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №531 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Й. Л. И. от [населено място] срещу определение №281 от 25.01.2016 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 306/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение на СГС по гр.д. № 15 652/15 , с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от държавна такса в общ размер на 8 000 лева по иск по чл.226 КЗ срещу ЗАД [фирма] и по в размер от 200 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предметна уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящите,според него изхода на спора въпроси за това, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК при произнасяне по наличие на основанията за освобождавате от такси и разноски в съдебното производство.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая въпросът повдигнат от касатора обуславя изхода на спора по конкретното дело. При формиране волята на съда в обжалвания акт отговорът на решаващия съдебен състав не е съобразен с нормативната уредба в чл.83 ал.2 т.т. 1-7 ГПК. При обсъждане на критериите при преценка наличие на основание за освобождаване от такси и разноски на ищеца и съдебният състав не е изложил подробни мотиви защо не са налице предвидените в цитираната законова разпоредба предпоставки за това .Ето защо е налице е противоречие по правния въпрос със задължителната практика на ВКС даваща положителен отговор на въпроса като предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК-например Определение № 577 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 176/2014 г., II т. о., ТК, с което е прието , че съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
В настоящия случай ищецът Й. Л. И. – р. 1974 г. е женен с едно дете, притежава къща в [населено място] и л.а. Рено –производство 1998 г. . Заедно със съпругата си имат месечен доход от 1400 лева-общо, съгласно представената декларация за материално и гражданско състояние, подадена от него,заедно с искането по чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е в състояние да внесе държавна такса в размер над 600 лева, поради което и следва да бъде освободен за разликата между тази сума и дължимия размер от 8 000 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №281 от 25.01.2016 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 306/2016 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното определение на СГС по гр.д. № 15 652/15 , с което е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от държавна такса в размер над сумата от 600-шестстотин лева .
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК Й. Л. И. ЕГН: [ЕГН] от внасяне на държавна такса в размер над сумата от 600-шестстотин лева по ИМ вх. № 149517/03.12.2015 г. на СГС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.