3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 28.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1727/2017 година
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 43 от 10.02.2017 г. по в.гр.д. № 915/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е обезсилено, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, решение № 1648 от 27.10.2016 г. по гр.д. № 3797/2015 г. на Районен съд – Плевен и е прекратено производството по делото по предявения срещу Д. К. А. частичен иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 5 000 евро от общо дължимата неустойка от 30 000 евро.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение и по съображения, подробно изложени в нея, се иска касиране на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Плевен. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК
Ответникът по касация Д. К. А. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за недопустима, на основание чл.280, ал.2 ГПК, а по същество за неоснователна. Мотиви в подкрепа на становището са изложени в постъпил по делото писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима. Положителното произнасяне от страна на Апелативен съд – Велико Т. по допустимостта на касационната жалба, по реда на чл.274, ал.2, предл.второ ГПК, с отмяна на разпореждане № 589/23.03.2017 г. на Окръжен съд – Плевен за връщане на касационната жалба на дружеството срещу постановеното по в.гр.д. № 915/2016 г. въззивно решение – определение № 157 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д. № 183/2017 г. на АС – В.Т., не препятства възможността ВКС да се произнесе по допустимостта на сезирането.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото е вземане, породено от сключен между страните комисионен договор, който е търговска сделка. Спорът е търговски по см. на чл.365, т.1 ГПК, като цената на предявения частичен иск по чл.92 ЗЗД е под законодателно определения праг на обжалваемост пред касационната инстанция. Независимо от непроизнасянето по съществото на спора, разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е приложима. За ирелевантно следва да се счете основанието за обезсилване на първоинстанционното осъдително решение и за прекратяване на производството по иска от въззивната инстанция. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела / в редакция преди изм. на ГПК – ДВ бр.50 от 2015 г./, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предвид горното, касационното производство по т.д. № 1727/2017 г. е процесуално недопустимо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по касация се дължат разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. ВКС не е компетентен да се произнесе по искането за присъждане и на разноски за частното производство пред АС – В.Т..
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 43 от 10.02.2017 г. по в.гр.д. № 915/2016 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. К. А. сумата 300/ триста/ лева – разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: