О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 14.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27.02., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2091/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Илойс-73“ЕООД-гр.Димитровград срещу решение №22 от 10.04.2018 г. постановено от АС-Бургас по т.д. №34/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №400 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. №232/2017 г. на ОС-Бургас, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Глобал Метълс“ЕООД- Айтос, за сумата от 76 890 лева-незаплатена част от стойността на доставено количество отпадъчно желязо по договор между страните от 17.11.2014 г., за което е била издадена ф-ра №140/01.10.2014 г. за сумата от 96 890 лева, частично платена до размера на 20 000 лева, но в последствие анулирана от страна на купувача , както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна„Глобал Метълс“ЕООД- [населено място], в писмен отговор, изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Между страните е бил сключен договор от 17.11.2014 г.за доставка на 2000 т. отпадъчно желязо. Договорът е с периодично изпълнение: Ищецът доставя съответните количества в собствената си складова база в [населено място], а купувачът го заплаща изцяло в 10 дневен срок от натоварването му на транспорт на купувача.Отчитането на полученото желязо е ставало в дневник на продавача и със съставяне на кантарни бележки със съответното съдържание. От ЗСчЕ се установява, че е налице съответствие в счетоводството на самия ищец относно доставените и платени от ответника количества отпадъчно желязо за периода 2014-2015 г./с незначителна разлика от 155,70 лева/. Липсват данни за реализирана доставка по издадена ф-ра №140/01.10.2014 г. за сумата от 96 890 лева, нито за твърдяно от ищеца частично плащане от неговия съконтрахент до размера на 20 000 лева. В последствие, тази ф-ра е била надлежно анулирана на датата на издаването й от страна на купувача и по нея липсва деклариране в дневниците за продажби по ЗДДС и справките декларации по ДДС за м.октомври 2015 г..
От всичко изложено е направен извод за липса на доказване на осъществена доставка от страна ищеца на количеството отпадъчно желязо по процесната ф-ра, като основание за заплащане на цената от купувача-ответник и искът е отхвърлен като недоказан по основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК по въпроса: Липсата на редовно осчетоводена данъчна фактура представлявала ли абсолютно основание за отричане на облигационна връзка между страните по спора.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая: в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК въпросът за това, дали липсата на редовно осчетоводена данъчна фактура представлява абсолютно основание за отричане на облигационна връзка между страните по спора не се явява обуславящ, тъй като решаващият спора съд не е отговорил на него при произнасянето си по последния. Искът е отхвърлен като недоказан по основание, с оглед липсата на каквито и да доказателства за осъществена доставка, а не защото липсвала издадена данъчна фактура за такава доставка. При това положение, отговорът на формулирания от касатора въпрос, сам по себе си, по никакъв начин не би довел до пререшаването на спора в желаната насока.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 10.04.2018 г. постановено от АС-Бургас по т.д. №34/2018 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.