2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 06.03. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 783 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 27/07.01.2015 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 529/2014 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1871/27.11.2014 г., подадена от жалбоподателя срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 154/07.11.2014 г. – в частта й относно разноските, издадена по ч. гр. д. № 337/2014 г. на Маданския районен съд; и е прекратено производството по същото възивно частно гр. дело.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че заповедта за изпълнение е връчена на жалбоподателя на 12.11.2014 г., а частната му жалба с вх. № 1871/27.11.2014 г. е подадена на 27.11.2014 г. – след изтичането на 26.11.2014 г. на двуседмичния срок за обжалване, обозначен в заповедта за изпълнение, съгласно утвърдения образец по реда на Наредба № 6/20.02.2008 г. При извършената служебна проверка в деловодството на първоинстанционния съд, окръжният съд е установил и че частната жалба е подадена на ръка в деловодството на 27.11.2014 г. и поради тази причина по делото не е приложен пощенски плик, както и липсва отбелязване жалбата да е постъпила по пощата.
Частната жалба, с която е сезиран ВКС по настоящото дело, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на окръжния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че оставената без разглеждане частна жалба с вх. № 1871/27.11.2014 г. до окръжния съд, заедно с още 12 бр. частни жалби, е подадена по пощата на 25.11.2014 г. и в тази връзка се представят (в преписи) обратна разписка № ИД-PS-4960-000S18-1 и изходящо от жалбоподателя съпроводително писмо с изх. № 5732/25.11.2014 г. С оглед на това жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата. Изтъква се и че ако частната жалба е била просрочена, още първоинстанционният съд е щял да я върне, докато същият е извършил проверка за редовност и след като е приел жалбата за редовна, е изпратил препис от нея на насрещната страна, а след постъпване на отговор е изпратил делото на окръжния съд.
Ответникът по частната жалба С. Я. Ч. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба, като поддържа, че частната жалба с вх. № 1871/27.11.2014 г. е подадена на ръка в деловодството на първоинстанционния съд на 27.11.2014 г. – след изтичането на срока за обжалване на 26.11.2014 г. В тази връзка изтъква, че по делото не е приложен пощенски плик и липсва отбелязване върху жалбата, че е подадена по пощата. Поддържа, че дори изпращането да е станало по пощата, то от пощенското клеймо върху обратната разписка е видно, че това също е станало на 27.11.2014 г.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Върху представената от жалбоподателя обратна разписка № ИД-PS-4960-000S18-1, с полагането на пощенското клеймо е удостоверено, че на 27.11.2014 г. – ден след изтичането на срока за обжалване на 26.11.2014 г. (който е безспорен и установен по делото), [община] е изпратила пощенска пратка, адресирана до първоинстанционния съд по делото, като в обратната разписка изрично е посочено, че пратката представлява писмо изх. № 5732/25.11.2014 г. От съдържанието на това писмо (че приложено към него се изпращат 13 бр. частни жалби) по никакъв начин не може да бъде установено, че към същото е била приложена и изпратена именно частната жалба с вх. № 1871/27.11.2014 г., която въззивният съд е оставил без разглеждане с обжалваното определение. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, от значение за спазването на срока за обжалване е не датата, на която жалбоподателят е извел съпроводителното си писмо, дори частната жалба да е била приложена към него, а датата на подаването й по пощата, удостоверена с полагането на пощенското клеймо.
По изложените съображения, обжалваното по настоящото дело определение № 27/07.01.2015 г., е правилно като краен резултат, като при извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС го намира за валидно и допустимо, поради което то следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на делото пред настоящата инстанция, на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски, каквито той претендира, тъй като не се установява същият да е направил такива разноски за производството пред ВКС, включително – за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представеният в тази връзка писмен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2015 г. не удостоверява заплащане на уговореното в него адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. (така – и т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 27/07.01.2015 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 529/2014 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.