О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 09.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5060/2015г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Г. Д. и П. К. Д. чрез адв. В. К. срещу решение № 3128/04.05.2015 г. по гр.д.№4159/2013г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Д. в писмен отговор подаден чрез адв.Е. И. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежни страни ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решение от 07.01.2013 г. по гр.д.№11802/2012 г. на Софийски районен съд, 29 състав за отхвърляне на предявения иск от ищцата А. Д. Д. –ответник по касацонната жалба в настоящото производство ,срещу касаторите П. К. Д. и В. Г. Д. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и вместо това е постановено разваляне до размер на Ѕ идеална част на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Н. П. Д. и К. Д. Д., с нот.акт № 14, т.84, дело № 16676/1994 на І нотариус при СНС. Въззивният съд е приел,че ищцата е дъщеря на Надежда П. Д.,починала на 15.10.2007 г. и сестра на К. Д. Д., починал на 25.07.2011 г. Негов единствен наследник е синът му-касаторът П. К. Д., а касаторката В. Г. Д. е негова бивша съпруга, с която е бил в брак по време на сключване на договора. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, приемайки, че последният ден на изпълнението е този ,в който е настъпила смъртта на прехвърлителката, а исковата молба е постъпила на 07.03.2012 г., т.е. преди да изтече петгодишния давностен срок.Въз основа на събраните писмени доказателства, представляващи медицинска документация- епикризи и решения на ТЕЛК, е приел за установено,че здравословното й състояние след 2002 г. се влошило, обострила се паркинсоновата болест от която страдала , развила тежка форма на атеросклероза с паметови нарушения и пиелонефрит,придвижвала се с чужда помощ. От 2006 г. била непрекъснато на легло, в състояние изискващо денонощни грижи. След влошаване на здравето й при нея се преместила да живее ищцата, която я гледала, а синът й я посещавал. Не е кредитирал показанията на свид.Д. и А.,че прехвърлителката е живяла в жилището сама, тъй като състоянието й не е позволявало това, както и че синът е осигурявал финансовите средства за издръжката й , тъй като имал финансови затруднения и теглил кредити.Посочил е,че твърденията им, че е наемал хора, които да се грижат за майка му се отнасят за 2002-2003 г. и че свидетелите нямат преки впечатления за финансовите споразумения между брат и сестра за гледането на майка им, както и за последните две години преди смъртта й .Въззивният съд е приел също така, че касаторката В. Г. Д. е живяла в [населено място] и не е полагала грижи за нея, но че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като не е длъжник по алеаторния договор и не дължи изпълнение на поетите от съпруга й задължения.Направил е извод, че предявеният иск има рефлексни последици спрямо нея с оглед придобиването на имота по време на брака им. Счел е, че в тежест на касаторите е да докажат, че приобретателят К. Д. Д. е изпълнявал задълженията си по договора, т.е. че е осигурявал дължимите грижи и е давал материални средства за осигуряване нуждите на прехвърлителката. Намерил е ,че пълно и главно доказаване на този факт не е проведено. Позовавайки се на ТР № 96/1966 г. на ОСГК е приел също така, че той може да наема трети лица за гледането, но не може да се разтовари напълно от дължимите грижи и да ги възложи на трето лице, поради спецификата на задълженията по сключения договор, наситени с нравствено-етични и социално-битови елементи,т.е. че от него се изисква нещо повече от материален резултат, а именно-топли обноски и лична загриженост.Проявата им не е опровергана, но е била спорадична ,при редките му посещения и е била израз просто на синовна обич, а не на постоянно изпълнение по договора. Счел е за недоказано и твърдението, че ищцата е била наета от него да гледа майка им и че тя е приела да изпълнява задълженията му вместо него. Намерил е за неопровергано твърдението, съдържащо се в исковата молба,че тя е узнала за договора след смъртта на майка им.В заключение е направил извод, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора, което е основание за развалянето му до Ѕ ид.част, какъвто е наследственият дял на ищата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд не е разгледал възражението им по чл. 88 ал.2 ЗЗД, че се явяват трети лица, придобили имота преди вписването на исковата молба за разваляне на договора и възражението им по чл.81 ЗЗД, че след като приобретателят е преживял прехвърлителката, то и възможността неговите правоприемници да дадат по-нататъшно изпълнение на задълженията е обективно погасена. Поставят процесуалноправния въпрос за необсъждане на надлежно инвокирани защитни възражения,от значение за решаващите изводи на съда. Намират, че тези процесуални действия на съда са в противоречие със задължителна съдебна практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК в решения по гр.д.№1496/2008, г., ІІ г.о., гр.д.№2943/2014 г.,І г.о.,а така също с ППВС № 7/27.12.1965 г. Цитирани са и две определения за допускане на касационно обжалване, които не влизат в обсега на понятието съдебна практика, съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г.на ОСГТК-т.2. Така поставеният въпрос е продиктуван от становището на касаторите за допуснати процесуални нарушения и по съществото си е оплакване за неправилност на въззивното решение. Според приетото в цитираното ТР- т.1, обуславящият въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение. Касационният съд не може да го формулира сам въз основа на оплакванията и твърденията,съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК,което не е сторено.
Поставят се и материалноправните въпроси защитава ли нормата на чл.88 ал.2 ГПК последващи приобретатели,придобили след вписване на исковата молба за разваляне прехвърлителната сделка в полза на техния наследодател,когато правата на тези последващи приобретатели са преминали не по силата на изрично действие или разпореждане, а по силата на закона; наследимо ли е насрещното задължение на правото да се разваля алеаторен договор , а именно да се търпят последиците от развалянето, ако наследниците на приобретателя не са имали обективна възможност да престират изпълнението му, тъй като е починал след прехвърлителя по договора; какво в повече от синовната обич следва да престира низходящият,когато е приобретател по алеаторен договор и кой е критерият за разграничението, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика.Така поставените въпроси не са релевантни, тъй като по тях не са формирани правни изводи от въззивния съд. Не е обосновано и твърдяното допълнително основание. В този случай касаторите следва да посочат конкретна правна норма,чието тълкуване искат, както и аргументи в какво се изразява нейната неяснота,непълнота или противоречивост.
Поддържа се и възражение, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като искът е предявен срещу ненадлежни страни. Касаторите твърдят,че правото на прехвърлителя да развали алеаторния договор може да премине върху неговите наследници, но че то съществува единствено спрямо насрещната страна по договора, а не спрямо всяко трето лице. Намират, че този извод следва от разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД, според която развалянето на договора не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба и че без значение е начинът на придобиване-сделка или наследствено правоприемство.Считат,че след като правото не е било упражнено срещу приобретателя, въпреки че е преживял с няколко години праводателката,то не може да бъде упражнено спрямо последващите приобретатели.При възражение за недопустимост на въззивното решение касационният съд дължи произнасяне,независимо дали са обосновани предпоставките за това. Следва да се отбележи,че въпросът поставен в хипотезата на чл. 88 ал.2 ЗЗД е относим към основателността, а не към допустимостта на предявения иск. Доводите на касаторите не могат да бъдат споделени.Налице е правоприемство на всяка от страните по договора, което е настъпило по силата на наследяване и което се характеризира със съответните особености. Наследственото правоприемство е универсално, т.е. наследяват се както правата, така и задълженията на починалото лице, които са прехвърлими. Налице е транслативна сукцесия- правото на наследодателя сменя своя титуляр в лицето на наследника, а правоприемникът основава своето право,респективно задължение на основата на това , което е притежавал, респективно дължал неговият праводател. Основание за това е смъртта на наследодателя,без да има волеизявление от негова страна, при наличие на семейноправна връзка и приемане на наследството от приобретателя. При няколко наследници всеки получава съответната дробна част от имуществената съвкупност. Следователно както правото на прехвърлителя да развали алеаторния договор може да премине върху неговите наследници, така и задължението да се отговаря по иск за разваляне на такъв договор се наследява. Правоприемството в материалното правоотношение има за своя естествена последица и процесуалното правоприемство, в случай,че наследството се открие в хода на процеса.С разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД е уреден случай на частно правоприемство,в резултат на осъществена транслативна сделка между приобретателя и третото лице, при която са налице волеизявления от двете страни по нея.Тя е неприложима към случаите на наследяване. Този извод следва от систематичното тълкуване на нормата, която се намира в закон, уреждащ облигационни, а не наследствени правоотношения.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ответницата по касационната жалба разноски в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3128/ 04.05.2015 г. по гр.д. № 4159/ 2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Г. Д. и П. К. Д. да заплатят на А. Д. Д. сумата 1000 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: