О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 24.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 205/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. по е. е. – София, против въззивно решение от 16.7.2008 г. по гр.д. №3431/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Д състав.
В изложението и допълнението по него по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Излага се, че неправилно СГС приема, че новото изискване за по-висока степен на образование е в пряка причинна връзка с промяната на вида правоотношение за длъжността от трудово в служебно. Излага се също така, че изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността могат да бъдат променени, както при трудовото, така и при служебното правоотношение. Твърди се, че тези изисквания съгласно чл.328, ал.1, т.6 КТ се явяват специален текст по отношение на чл.325, т.8 КТ, а правилното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с процесния случай е специалният текст, а не общият. Твърди се също така, че в решението си СГС не е посочил и пряката причинна връзка между основанията за прекратяване на договора с ищцата по чл.325, т.8 КТ, независимо от позоваването на тази хипотеза. Излага се, че тя нито е постъпвала на работа, нито е избрана или спечелила конкурс, поради което трудовото й правоотношение не би могло да бъде прекратено на това основание.
Като основание за допустимост се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед приложени решения.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация – В. К. А., посредством процесуалния си представител – адв. Х, е депозира писмено становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и писменото становище на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. От изложението е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар и подробно, в изложението не формулиран съществен материалноправен въпрос. Изложението представлява подробно посочване на факти и обстоятелства по съществото на спора, които са основания касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалвания. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.7.2008 г. по гр.д. №3431/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Д състав, по касационна жалба, вх. №22664/20.8.2008 г., подадена от А. за е. е. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: