О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 85/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Г.”-АД, подадена чрез процесуален представител адв.Б. Д., срещу определение № 642/26.09.2013 г. по ч.гр.д.№742/2013 г. на окръжен съд-гр.Д., в частта, с която е потвърдено определение № 162/18.05.2013 г. по гр.д.№ 191/2012 г. на районен съд-гр.Генерал Т. за прекратяване на производството по исковете на касатора срещу „А.”-ЕООД и „А.”-ООД, за установяване съществуването на правоотношение от сключени между касатора и Т. Д. И. договори за аренда на шест поземлени имота-ниви в землищата на [населено място] и [населено място], [община].
Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд. Намира,че има правен интерес от предявения иск, тъй като са нарушени правата му на арендатор, след като собственикът на земеделските земи е сключил договор за аренда с двама арендатори за съвпадащ период от време.Счита,че е налице празнота в Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/,доколкото не урежда отношенията между двама арендатори, всеки от които разполага със самостоятелно правно основание за едни и същи земи и е налице колизия в правата им. Поради това съдът следва да установи кой е действителният договор и чл. 124 ГПК дава тази възможност.Моли определението да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по съществото на спора.
Ответниците по касационната жалба „А.”-ЕООД и „А.”-ООД, представлявани от управителя Н. Т. и процесуален представител адв.И. Ж. в писмен отговор я оспорват. Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав на
ВКС , ІІІ г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
Въззивният съд е приел, че са предявени установителни искове за съществуването на облигационно правоотношение от сключени между ищеца-кастор в настоящото производство и ответника Т. И. два договора за аренда, вписани на 21.10.2011г.,с предмет шест ниви.Исковете са насочени срещу арендодателя Т. И. и търговските дружества „А.”-ЕООД и „А.”-ООД.Правният интерес от предявяването им е обоснован с обстоятелството,че са вписани и договори за аренда на същите ниви, сключени между ответните дружества и същия собственик-арендодател.Прието е, че арендаторът има правен интерес да води установителен иск за съществуването на облигационно отношение от договор за аренда срещу арендодателя, а третите лица, за които договорът не поражда действие съгласно чл.21 ал.1 ЗЗД , не са надлежна страна по иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита,че не е трето лице, а лице с идентични права върху имотите и има правен интерес да се установи, че само той има право да ги обработва, понеже само сключените с него договори са валидни.Поддържа,че не следва да се прилага разпоредбата на чл.21 ал.1. ЗЗД Твърди, че липсва практика по идентични казуси, че допускането на касационно обжалване ще даде отговор на реално съществуващи житейски ситуации, които не са намерили разрешение в нормативните актове, в частност ЗАЗ, ще се попълни съдебната практика и ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Поставя следните материалноправни въпроси,цитирани дословно:
-при колизия на права между двама арендатори за договор по аренда, с идентичен предмет, кой е приложимият закон, при положение, че в специалния закон липсват разпоредби.Въпросът не е релевантен, тъй като по него липсват разрешения в обжалваното определение.
-следва ли в този случай да се приложат общите разпоредби, регламентиращи подобен вид обществени отношения или претенциите следва да се счетат за недопустими.Въпросът също не е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, който въз основа именно на общата разпоредба на чл.21 ЗЗД, е счел иска за недопустим.
-ако не се приложат общите разпоредби,при липса на специални такива, не се ли явява това отказ от правораздаване.Въпросът също не е свързан с правните изводи на съда, а със становището на касатора за неправилност на обжалваното определение. По правилността на същото касационният съд може да вземе становище едва след селектиране на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му,обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това.Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд,засягащи предмета на делото . Доколкото в случая е повдигнат процесуалноправен спор, касаторът има задачата да формулира въпрос ,свързан с изводите на въззивния съд относно допустимостта на иска, а не във връзка с евентуалната му основателност.Тази задача в случая не е изпълнена. Въпросът също така трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт.Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат разглеждани след успешното преодоляване на фазата по селектиране на касационната жалба. Касационният съд не може да формулира въпроса от твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК.При липса на общо основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде обосновано наличието и на специално такова.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 642/ 26.09.2013 г. по ч.гр.д.№742/2013 г. на окръжен съд-гр.Д. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: