2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
[населено място], 25.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 138 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от [фирма] ЕИК[ЕИК] чрез пълномощниците адвокати С., Г. и А. частна жалба срещу определение № 2490 от 06.08.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1651/2009г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
Според жалбоподателя определението е необосновано, тъй като доказателства за платения адвокатски хонорар са представени по делото и своевременно е направено искане за заплащане на разноските както пред първата, така и пред втората инстанция.
Ответникът по частната жалба [фирма] поддържа в писмения си отговор, че определението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Частният жалбоподател [фирма] е ответник по иск с правно основание чл. 75 ЗС, който с постановеното от Варненски окръжен съд решение № 721 от 03.06.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. е отхвърлен. С това решение съдът е осъдил ищеца по иска [фирма] да заплати на [фирма] сумата 3 524лв. разноски за двете инстанции, като в мотивите си е посочил, че не взема предвид уговорения хонорар за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, тъй като няма данни да е заплатен. С молба от 07.07.2010г. [фирма] е поискало изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени всички направени разноски, за които са представени доказателства в общ размер на 45 886,17 лв., а именно: 19 659,20лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 31 977,60 лв. адвокатско възнаграждение за втората инстанция, 3099,37лв. държавна такса по жалбата и 150 лв. за вещо лице.
Съдът, с обжалваното определение, е оставил без уважение молбата като е изтъкнал, че доказателствата за плащане на разноските са представени след приключване на съдебните заседания в съответните инстанции.
Видно от протокола на последното съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 10.05.2010г., че пълномощникът на ответника по иска /въззивник в това производство/ е заявил, че представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и е поискал присъждане на разноски. Тази молба – опис на разноските, както и доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение – две фактури от 02.02.2009г. и от 21.10.2009г., обаче не са пришити редом с протокола от съдебното заседание, както е сторено с идентичната молба на насрещната страна, а се намират прикачени на корицата на делото.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поради отхвърлянето на иска частният жалбоподател – ответник в процеса има право да получи от ищеца всички направени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар. Доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение са представени своевременно със списъка на разноските преди приключване на последното съдебно заседание пред въззивната инстанция. Вероятно поради неправилното пришиване тази молба не е била взета предвид от съда. Направените разноски, за които са налице доказателства, са в общ размер 45 886,17 лв. Тъй като с решението са присъдени 3 524лв., то на [фирма] е дължима разликата от 42 362,17лв. В този смисъл следва да бъде отменено обжалваното определение и присъдена посочената сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2490 от 06.08.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1651/21009г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 721 от 03.06.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА [фирма] – гр. Д., [жк], Промишлена зона да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] още сумата 42 362,17 /четиридесет и две хиляди триста шестдесет и две цяло и седемнадесет стотни/ лв. разноски по делото за две инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: