О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 28.02.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 92 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
А. П. С. от [населено място], чрез адв. С., е обжалвала определение № 277 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 433/2010 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1453 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1409 от 2009 г. на Варненския окръжен съд по касационната й жалба. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по изложени в частната жалба оплаквания.
Ответникът по жалба *** * ** „Д. р.” – [населено място], чрез своя пълномощник, изразява становище за нейната недопустимост.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, констатира следното:
Жалбата е недопустима.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по – нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С действащият ГПК исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. нар. предварителна селекция на касационните жалби, по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Налага се, че такова определение не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата съдебна инстанция, което е предвидено и уредено като факултативно. Изводът за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл. 296 ГПК, регламентираща хипотезите на влизане в сила на решенията. Текстовете на т. 2 и т. 3 разграничават отделните случаи: (1) когато срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и (2) когато не е допуснато касационно обжалване на това решение по реда на чл. 288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Диференцирането при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване на делото в първата, докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба.
След като не съществува процесуална възможност за обжалване на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, чрез последващ инстанционен контрол то и допустимостта на подадената в случая частна жалба е отречена.
Поради изложеното, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. П. С. от [населено място], чрез адв. С. против определение № 277 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 433/2010 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на А. П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.