О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С. 06.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1223 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. И. Д. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 126 от 8.06.2011г.,поправено с решение № 351 от 14.07.11г. по в.гр.д.№ 231 по описа за 2011г. на Видински окръжен съд,с което е отменено решение № 101 от 16.03.2011г. по гр.д.№ 143/2010г.на Видински районен съд в частта,с която Прокура-турата на Република България е осъдена да заплати на И. И. Д. сумата над 2000лв.до 8000лв.и над 372лв.за разноски и вместо това е постановено друго,с което е присъдена сумата от 2000лв.- обезщете-ние за претърпени от него неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 от З.,ведно със законната лихва,считано от 16.02.09г., както и сумата от 1 500лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, представля-ващи разноски по н.о.х.д.№1374/08г.на Б.,ведно със законната лихва, считано от 16.02.2009г.
Като обжалва постановения акт в отменителната му част/за разликата над 2000лв.до 8000лв./ – като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос във връзка с начина на определяне на размера на дължимото обезщетение – дали в случая той съответства на установените факти за конкретно причинените неимуществени вреди и на приетия в съдебната практика обичаен размер в такива хипотези и дали от обстоятелството,че в актовете на първата и на въззивната инстанция – при еднакви установени факти и обстоятелства, е определен различен размер на обезщетение – не води до извод за приложимост на различен критерии за справедливост.Твърдението,че поставеният въпрос се разрешава проти-воречиво от съдилищата касаторът обоснова с представено решение №95 от 13.05.08г.по гр.д.№ 116/08г.на на В.,което не съдържа отбелязване, че е влязло в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да прецени,че сумата от 2000лв.е достатъчна да обезщети претърпените от пострадалия неимуществени вреди, въззивният състав се е мотивирал с обстоятелството,че след привличането му като обвиняем на 21.03.08г. по обвинение по чл.209 ал.1 от НК,същият е бил задържан в ареста на ОЗ”СА”В. само за 72часа,производството е приключило за 11 месеца/оправдателната присъда е влязла в сила на 16.02.09г./и с установената съдебна практика.В мотивите си съдът е обсъдил и останалите съотносими обстоятелства – че ищецът като служител на РПУ към момента на повдигане на обвинението е бил известен сред широк кръг от обществеността в града, че обвинението е било публично разгласено в медиите, че то е рефлектирало в различни сфери от живота на ищеца – отразило се е на здравето му/констатирани са нарушения в „афективния кръг”,влияещи на настроението и волята му,във връзка с което една седмица е престоял в болнично заведение/,отразило се е на семейните отношения /бил е нервен,стресиран,изпадал в състояния на депресия/, променена е била социалната му среда/странял е от приятелите си/, отразило се е на професионалния му авторитет/опетнено е името му/.
С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният въпрос за начина,по който се определя размера на дължимото обезщетение – е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда,но не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване.Съгласно дадените указания в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС-представеното от касатора решение №95 от 13.05.08г. по гр.д. № 116/08г.на на В. не установява наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – първо,защото практика на съдилищата се формира от влезлите в сила решения,а посоченото не съдържа такова отбелязване и второ,защото поставеният въпрос е разрешен със задължителна практика – т.ІІ ППВС №4 от 23.12.1968г.и постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 337от 22.06.10г.по гр.д.№1381/09г.на ІV г.о.,от 26.05.10г. по гр.д.№ 1273/09г.на ІІІг.о., № 532 от 24.06.10г.по гр.д.№ 1650/09г.на ІІІг.о., № 149/2.05.11г.по гр.д.№ 574/10г.на ІV г.о., №394 от 18.01.12г.по гр.д.№ 1520/11г.на ІІІг.о./.В тях е изяснен смисъла на понятието”справедливост”по смисъла на чл.52 от ЗЗД,като е посочено,че то не е абстрактно понятие,а е свързано с преценката на всички обективно съществуващи обстоятелства,които имат значение за конкретния случай.В този смисъл няма как да бъде споделена тезата на касатора,че съдът е приложил различен критерий за справедливост.Преценката винаги е индивидуална,поради което тя за всеки отделен случай е различна.Няма и не може да има съдебна практика,установяваща среден размер на обезще-тение.Принципът на справедливост изисква увреденото лице да бъде обезщетено в най-пълна степен и затова когато съдът е съобразил съотно-симите факти и е преценил значението им за конкретно причинените неимуществени вреди,решението му е съобразено с изискванията на чл.52 от ЗЗД.В случая-това е направено от въззивният съд,който е изпълнил задължението си да съобрази всички установени факти и обстоятелства и да направи преценка как те са се отразили на пострадалия и какви конкретни неимуществени вреди са му причинили. Правилността на тези изводи не може да е предмет на разглеждане в настоящето производство.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 8.06.2011г.,поправено с решение № 351 от 14.07.11г. по в.гр.д.№ 231 по описа за 2011г. на Видински окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.