4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2048/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр.София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2048/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение на Ямболския окръжен съд № 4 от 13.02.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 28/2013 год., с което е потвърдено определение № 2366 от 19.11.2012 год. на Ямболския районен съд за прекратяване производството по гр.дело № 2550/2012 год. и е отменено определение № 2575 от 17.12.2012 год. за оставяне без уважение молба за присъждане на разноски с постановяване на друго за осъждане Н. Д. Д. от [населено място] да заплати на М. Г. Д. от [населено място] на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 750 лева.
Недоволна от определението е жалбоподателката Н. Д. Д., представлявана от адвокат М. Г., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК понеже предявените искове по настоящото производство са с голям правен интерес и правилното им и законосъобразно решаване е от съществено значение за точното прилагане на закона, процесуалните правила и развитието на правото.
От ответника по касация „Обединена българска банка”(О.)АД със седалище и адрес на управление г.София, представляван от адвокат С. А. е постъпил отговор по ч.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Ответницата по касация М. Г. Д., представлявана от адвокат Ж. А. в отговор по чл.276, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост.
Ответникът по касация И. Г. Д. от [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че за допустимостта на иска съдът следи служебно на основание чл.130 ГПК, а определението за прекратяване производството по делото е законосъобразно тъй като е образувано по процесуално недопустими искове – по чл.124, ал.5 ГПК, поради липса на правен интерес от предявяване на иска и по чл.22, ал.3 СК/отм./ с оглед изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Относно претенцията за присъждане разноски на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК е съобразено, че посочената норма не установява краен срок, до изтичането на който искането за разноски следва да бъде отправено до съда. Взето е предвид, че страната е узнала за делото и преди постановяване на определението за прекратяване е упълномощила адвокат, за когото е внесла присъдения хонорар.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Ямболския окръжен съд № 41 от 13.02.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 28/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/