5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 01.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1396/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 548 от 20.12.2013 г., постановено по гр. д. № 755/2013 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 179 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 1844/2012 г. на Ботевградски районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 18 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по полица № 10024110091/26.08.2010 г. във връзка с извършена на 24.12.2010 г. кражба на товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] /щета № 10110240069/, и на сумата 2 742.65 лв., претендирана като мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 28.05.2011 г. до предявяване на исковете, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ответника ЗК [фирма].
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.208 и чл.211, т.2 КЗ. Изложени са оплаквания, че въззивният съд е отхвърлил иска за заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на предвидена в общите условия към застрахователния договор правна възможност за ответника – застраховател да откаже изплащане на обезщетението, без да е установено наличието на причинно – следствена връзка между неизпълнение на задължения на касатора – застрахован и настъпването на застрахователното събитие.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 01.04.2014 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Ботевградски районен съд и да отхвърли предявения от [фирма] против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” във връзка с настъпило на 24.12.2010 г. застрахователно събитие „кражба” на застрахован товарен автомобил „И.” с рег. [рег.номер на МПС] , Софийски окръжен съд е приел, че са осъществени основанията на т.6.3, б.”д”, т.6.4, б.”и” и т.12.6 от Общите условия към застрахователния договор, пораждащи право за ответника – застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от риска „кражба”. В цитираните клаузи от Общите условия е предвидено, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, когато заявените щети са настъпили при обстоятелства, различни от тези, декларирани от застрахованото лице или от неговите представители; при рисковете „кражба” и „грабеж” – ако застрахованото лице изказва несъответстващи на реалността становища; ако застрахованият си послужи с измама или заблуда. По делото е прието за установено, че управителят на дружеството – ищец е декларирал пред застрахователя и пред органите на МВР, че е паркирал товарния автомобил пред магазин в [населено място] и че след около 30 минути автомобилът е липсвал от паркинга, като е посочил конкретно преминат маршрут; В хода на оперативно – издирвателните действия, предприети след подаване на сигнала за кражба на автомобила, е било установено, че в указаното време автомобилът не е преминавал по указания маршрут, което е дало повод за образуване на досъдебно производство срещу управителя за престъпление по чл.209 НК във вр. с чл.18 НК /опит за измама/. Като е взел предвид тези правнорелевантни факти, въззивният съд е преценил, че поведението на застрахования /чрез неговия законен представител/ съставлява неизпълнение на произтичащи от Общите условия задължения за обявяване на действителните обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие, и за невъвеждане на застрахователя в заблуда, което неизпълнение е значително за интереса на застрахователя. В зависимост от горното съдът е направил решаващия извод, че отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение по повод на кражбата попада в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ, което прави неоснователен иска на застрахования по чл.208, ал.1 КЗ, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, а не за правилността на решението. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, като в рамките на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и прецизира въпроса, но не и да го извежда от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че : Въззивният съд се е произнесъл в грубо противоречие с практиката в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., като „по незнайни причини е приел, че неизпълнението на задълженията на застрахования е значително за интересите на застрахователя и се определя от стойността на претендираното обезщетение”; Въззивното решение е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава – решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., по съществения въпрос за правото на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ да откаже плащане, за което последният следва да установи не само неизпълнение на задължение по договора, но и че това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, т. е., че неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране; Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 4/21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 181/03.06.2010 г. по т. д. № 281/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1410/01.11.2009 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВС, V г. о., и решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1619/2006 г. на Софийски апелативен съд по съществения въпрос „хипотезата, визирана в т.12.6 от Общите условия на сключения застрахователен договор : ако застрахованият си послужи с измама или заблуда, съответства ли на хипотезата на чл.211, т.2 КЗ”; Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с решение № 367/27.02.2013 г. по гр. д. № 2746/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив, а именно „въпросът заявените от застрахователя възражения по делото касаят последващо поведение /след кражбата на МПС/ на застрахования във връзка с пълнотата и обективността на предоставената от него информация досежно условията за настъпването и попадат ли в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ”; Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за развитието на правото в смисъл „разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ е нова в нашето законодателство и поради това съдебната практика по нейното прилагане е недостатъчна за правилното приложение на тази правна норма”. Във връзка с всеки от поставените „въпроси” са изложени доводи за неправилна преценка от въззивния съд на релевантните за спора факти и за неправилно прилагане към тях на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ.
Преценявайки изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че същото не съдържа посочване на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а предполага служебно извеждане на въпроса от касационната инстанция. К. е квалифицирал като „съществени въпроси” по чл.280, ал.1 ГПК оплакванията си за материална незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на иска по чл.208, ал.1 КЗ – че е налице неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в Общите условия към застрахователния договор, което е значително от гледна точка на интереса на застрахователя и съгласно чл.211, т.2 КЗ поражда за него право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Нарушението на закона е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение, което може да бъде преценявано само в производството по чл.290 ГПК след допускане на касационно обжалване, но не и в стадия на производството по чл.288 ГПК. Дори въззивният съд да е приложил неправилно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, подвеждайки поведението на застрахования под уредения в нея фактически състав, нарушението на закона не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради непосочване на правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат твърденията на касатора за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на други съдилища в Република България.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 755/2013 г. на Софийски окръжен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на сумата 432.57 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 20.12.2013 г., постановено по гр. д. № 755/2013 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], вх.А, ап.2, да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 432.57 лв. /четиристотин тридесет и два лв. и петдесет и седем ст./ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :