О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1621
София, 03.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1389/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ищеца Д. К. Р., приподписана от адв. А, и от Окръжна прокуратура – Благоевград, като представляваща Прокуратурата на Р. Б. , против въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д. №886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В изложението на ищеца Д. К. Р., по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни материалноправни въпроси се сочат:
1. Налице ли е причинно следствена връзка между действията на органите прокуратурата по образуване и провеждане на наказателно производство срещу държавен служител, за престъпление извършено от него в качеството му на длъжностно лице и имуществените вреди, които държавният служител претърпява, поради лишаването му от заплата за времето, за което е бил отстранен от работа на основание чл.100, ал.2 ЗДСл от органа по назначаването ?”
2. В. отстраняване на държавния служител от работа със заповед на органа по назначаването, издадена на основание чл.100, ал.2 ЗДСл, причина ли е за претърпените то него имуществени вреди – лишаването му от заплата за този период, или то, както и самото лишаване от заплата са последици от образуваното наказателно производство срещу държавния служител”.
3. Законно ли е временното отстраняване от работа на държавния служител на основание чл.100, ал.2 ЗДСл в случай, че повдигнатото му обвинение от органите на прокуратурата за извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице, за което е образувано наказателно производство, послужило като основание за отстраняването, бъде признато или се окаже незаконно по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ ?”
4. Ч. е отговорността за претърпените то държавния служител вреди, представляващи лишаването му от заплата, поради временното му отстраняване от работа в хипотезата на чл.100, ал.2 ЗДСл – на органа по назначаването, издал заповедта за отстраняване или на органите на прокуратурата, образували наказателното производство срещу него, за престъпление в качеството му на длъжностно лице, което впоследствие е признато или се е оказало незаконно с оглед разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ ?”.
К. основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са сочи чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 КТ и се прилага решение №937:26.01.2006 г. по адм.д. №6631/2005 г. на ВАС.
В изложенията на ответника по исковата молба – П. на Р. Б. , по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни материалноправни въпроси се сочат относно отговорността на Прокуратурата на РБ като се застъпва становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това, както и че решаващият орган не е съобразил всички доказателства по делото. Като довод се сочи, че ангажирането наказателната отговорност на ищеца е станало въз основа на постановление за следовател. По този въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос, който касационният жалбоподател поставя е относно приложението на чл.52 ЗЗД, а като основание за допустимост се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представят три решения.
И двамата касационни жалбоподатели молят за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на страните за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационните жалби са допустими. Жалбите са подадени и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател – ищец материалноправни въпроси, формулирани по-горе, са от значение за спора и са разгледани от въззивната инстанция. Същите са относими към основанието за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представеното към изложението решение на ВАС не е основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решението нито е постановено от Върховния касационен съд, нито е постановено от съдилища по смисъла на т.2 от посочената правна норма. Такива са общите съдилища, които разглеждат искови производства и чиито решения подлежат на контрол от ВКС.
Поради това въззивното решение следва да се допусне в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца Д. К. Р..
Т. от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба въпрос за отговорността на Прокуратурата на Р. Б. и наличието на предпоставки за това не е разглеждан от въззивния съд, но е бил поставен във въззивната жалба и в първоинстанционното производство като категоричен отговор във въззивното решение не е даден. По втория поставен въпрос – за приложението на чл.52 ЗЗД, съдът намира следното:
Въздигнатият от визираната правна норма принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай, макар в уважената част от обжалваното решение разпоредбата на чл.52 ЗЗД да е приложена точно и в съответствие с т.11 от посоченото ППВС с оглед отговора на първия поставен въпрос до касационно обжалване следва да се допусне и въззивното решение и по този въпрос.
Въззивното решение и по двете жалби следва да се допусне само на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д. №886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадените от ищеца Д. К. Р. и от Окръжна прокуратура – Благоевград, като представляваща П. на Р. Б. касационни жалби в частите му, с които са уважени и отхвърлени исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д. №886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадените от ищеца Д. К. Р. и от Окръжна прокуратура – Благоевград, като представляваща П. на Р. Б. касационни жалби в частите му, с които са уважени и отхвърлени исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: