3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 17.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1805/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Й. от [населено място] срещу Определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба против определение № 4089 от 05.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 4971/2016 г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], в представения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна. Претендира разноски.
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че подадената от жалбоподателката частна касационна жалба против определение № 4089 от 5.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 4971/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 8.09.2016 г. по гр.д. № 302/2016 г. на Видински окръжен съд за оставяне без разглеждане, като недопустима жалбата й срещу Постановление за налагане на възбрана, вписано в Службата по вписванията [населено място], вх.рег.№ 3361 от 27.06.2016г. по изп.д. № 20168980400306 на ЧСИ С. Н. и искането й за спиране на принудителното изпълнение по същото изпълнително дело по отношение на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10971.502.1028.1.30, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място] [улица] вх. Б ет. 1 с площ от 51.60кв.м., ведно с избено помещение № 5, с площ от 3.10 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата, е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като постановеното определение на Софийския апелативен съд е окончателно. Изложени са мотиви, че съгласно ТР № 3 /2005 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си при действието на ГПК от 2008г., в производството по чл.435-437 ГПК окръжният съд не действа като въззивна инстанция, а като контролно-отменителна. Преграждащите определения на окръжния съд подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, чиито определения са окончателни. Прието е, че компетентността на ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК е относно съдебни актове, които подлежат на триинстанционно разглеждане, а производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредено като двуинстанционно.
Определението е правилно, приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната касационна жалба, е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно задължителните указания на ТР №3/12.7.2005 г. по т.д. №3/2005 г. на ВКС, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, а участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство е само в случаите, в които окръжният съд не се е произнесъл по същество, а само по недопустимостта, на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Със същото тълкувателно решение е прието, че триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието на това производство с исковия процес. Тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., в чл. 274, ал. 4 ГПК е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая определението на апелативния съд, срещу което е подадена частната касационна жалба, е постановено по дело, по което е обжалвано определение на окръжния съд, с което е прекратено едноинстанционното контролно производство, образувано по жалба срещу действията на съдебен изпълнител. Решението, което би било постановено по това дело на окръжния съд, не би подлежало на обжалване пред горестоящ съд. От това следва, че и атакуваното определение на апелативния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него и към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП жалбоподателката следва да заплати на ответника по частната жалба направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА В. П. Й. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 100 лв. /сто лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: