О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр.София, 02.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Стоил Сотиров
Членове: веска райчева
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1525 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е основно решение от 17.12.2010г. и допълнително решение от 17.06.2011г. по гр.д.№2024 / 2007г., с което Градски съд София е уважил искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от Д. Д. срещу С. Х. и е отхвърлил насрещния иск на С. А. с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./, вр. с чл.118 ГПК/отм./.
Жалбоподателят – С. А. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваните основно и допълнително решения е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Д. С. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо.
С обжалваните решения-основно и допълнително въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите 5000 лева, представляваща невърнат заем и за сумата 79,10 лева лихва за забава, предявени от Д. Д. срещу С. Х. и е отхвърлил насрещния иск на С. А. с правно основание чл.97, ал.3 ГПК /отм./, вр. с чл.118 ГПК/отм./, за признаване за установено, че разписка от 11.10.2001г. за получени от него 5000 лева е неистински документ.
Така постановените въззивни решения – основно и допълнително са обжалвани с касационни жалби от С. А. Х. на 28.02.2011г. и 15.07.2011г.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбите е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки иск е до този размер, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
прекратява производството гр.д.№1525/2011г. по описа на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: