О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 04.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6995/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№9866/20.8.2014 г., подадена от юрисконсулт С. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №249/07.7.2014 г. по гр.д.№1253/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №239/30.4.2014 г. по гр.д.№253/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, г.к., и е постановено уважаване на предявените от Г. Д. К. от [населено място], област С. З., против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконосъобразно, тъй като не е налице нито една от хипотезите на визираната правна норма. Изложени са изводи, че необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа се предвиждат в законите и другите нормативни актове, длъжностните характеристики, или следват от тях. В процесния случай е прието, че от длъжностната характеристика на ищеца се установява, че изискването е за ІІІ квалификационна група, която е връчена на работника на 11.7.2007 г., във връзка с промяна на длъжността, станала с допълнително споразумение. Прието е също така, че друга длъжностна характеристика не му е връчвана, а от приложената по делото такава е видно, че лицето задължително трябва да притежава ІІІ квалификационна група. Окръжният съд е стигнал до извод, че никой от съществуващите подзаконови нормативни актове/правилници/, не регламентира изискването за ІV квалификационна група за съответната длъжност, нито Правилника за вътрешния трудов ред, нито ПБЗРЕУЕТЦ, които не регламентират, че ищецът следва да притежават ІV квалификационна група, поради което липсва промяна в изискванията за изпълнение на длъжността относно професионалната квалификация. Освен това въззивната инстанция намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана, тъй като не е посочено конкретно каква професионална квалификация не притежава работника, и че работодателят на е посочил конкретно променените изисквания за изпълнение на длъжността, каква професионална квалификация е притежавал и каква следва да притежава след промените.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос “Налице ли е хипотезата на чл.328, ал.1, т.6, предложение второ КТ – липса на необходимата квалификация, в случаите, когато липса на необходимата квалификация се е появила след сключването на трудовия договор, като това не се дължи на повишаване изискванията за съответната длъжност, а на обратното – лицето вече не отговаря на тези изисквания, поради факта, че не е придобило съответната квалификационна група – не е издържало изпит(при периодични изпити за квалификационна група) ?”.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се сочат и прилагат две решения на въззивни съдилища.
Ответникът по касация Г. Д. К. от [населено място], област С. З., посредством процесуалния си представител – адв. М. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният от касационният жалбоподател въпрос действително е свързан с извод на въззивната инстанция, но този извод е съобразен с изискванията по длъжностна характеристика, а не с данните от проведения квалификационен изпит за друга квалификационна група, каквито са данните от събраните по делото доказателства. Налице е несъответствие между изискванията по длъжностна характеристика и данните от протокола за проведен квалификационен изпит, като несъответствието се състои в това, че изискването е за минимум ІІІ – та квалификационна група, а квалификационният изпит е проведен за ІV-та квалификационна група, за която няма изрично изискване от страна на работодателя, въведено при наличието на трудовото правоотношение.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №249/07.7.2014 г. по гр.д.№1253/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх.№9866/20.8.2014 г., подадена от юрисконсулт С. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Г. Д. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З.,[жк], блок 51, вх.А, ет.1, ап.2, деловодни разноски в размер на 1300/хиляда и триста/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: