2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 24.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2088/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. И., С. К. Д., Е. Д. Д. и П. Д. Н. – чрез процесуалния им представител адв. Н. Г., срещу решение № 29 от 04.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3230/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено решение № 2904 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1685/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Т. В. У. и [фирма] искове за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделска земя, сключен между двамата ответници на 08.04.2010 г.
В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, включително в частта за разноските, с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] и Т. В. У. изразяват становища за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в предвидения от чл.283 ГПК преклузивен срок, но е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
С обжалваното въззивно решение Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по предявени в условията на субективно съединяване установителни искове за нищожност на договор за аренда на земеделска земя. Исковете са оценяеми и с оглед правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК тяхната цена се съизмерява с данъчната оценка на отдадената под аренда земеделска земя. От приложеното към исковата молба удостоверение изх. № 1616 2194 от 04.11.2010 г., издадено от [община], обл. П., се установява, че данъчната оценка за имота, индивидуализиран в договора за аренда от 08.04.2010 г., е 3 062 лв. Посочената сума е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване както по граждански, така и по търговски дела, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на подадената касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. М. И., С. К. Д., Е. Д. Д. и П. Д. Н. – всички със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу въззивно решение № 29 от 04.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3230/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :