2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
ГР. С., 20.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.02.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №6596/13 г., намира следното:
П. е по чл.274, ал.2, вр. с 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. от 11.04.13 г. по гр.д. №3169/12 г., с което е изменено въззивното решение по делото за разноските, като те са присъдени в размер на 8 200 лв., наместо първоначално присъдените с решението 3230 лв. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като представеното адвокатско пълномощно не доказва плащане на присъдените разноски от ищцата на адвоката й. Пред въззивният съд е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 от ГПК, което поддържа и в частната жалба.
Ответницата по частна жалба Ц. Д. я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба намира следното:
В ТР №6/6.11.13 г. ОСГТК , т.1 и 3 е посочено: Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение….. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая в договора за правна помощ сумата от 8 200 лв. е отразена като уговорена и платена. В тази част договорът е с характер на разписка и първото от оплакванията на частния жалбоподател е неоснователно.
Второто от оплакванията е частично основателно – при намаляване размера на разноските за адвокатски хонорар поради прекомерност, съдът не е обвързан от трикратния размер по пар.2 от Наредба №1/04 г., както неправилно е приел въззивният съд, а е свободен да намали разноските до минималния размер. В случая, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, според ВКС разноските следва да се намалят до размер на 4 000 лв.
Обжалваното въззивно определение, с което разноски са присъдени над този размер следва да бъде отменено и искането за разноски – отхвърлено, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. В останалата част, с която искането е уважено до размер на 4 000 лв., обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на Апелативен съд С. от 11.04.13 г. по гр.д. №3169/12 г., с което размерът на присъдените на ищцата Ц. Д. разноски е изменен за разликата над 4000 лв. до 8 200 лв. и вместо него постановява:
Отхвърля искането на Ц. Д. за присъждане на разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение над размера от 4 000 лв. до претендирания от 8 200 лв., поради прекомерност, на осн. чл.78, ал.5 ГПК.
Оставя в сила посоченото въззивно определение в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: