О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 163/24.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1583 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 806/ 09.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7099/ 2013 г, с което друг състав на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение не допуска касационно обжалване на определение от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2817/ 2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на А. Г. С. срещу разпореждането от 17.05.2013 г. по гр. д. № 34/ 2012 г, с което Софийски градски съд, Гражданска колегия, 13-ти състав връща въззивната жалба на А. С. срещу първоинстанционното решение.
Недоволен от определението е А. Г. С., който го обжалва с искане за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Б. К. Т. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд приема, че частната жалба има недопустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд има компетентност да ревизира по реда на инстанционния контрол определение по гражданско дело, постановено от друг състав на Върховния касационен съд, когато последното попада в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е извън този обхват. То не отговаря на изискванията и на т. 1, и на т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК. Първо, обжалваното определение е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е акт по проверка на допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съд. То отрича предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационно обжалване, към които чл. 274, ал. 3 ГПК препраща. Тази дейност, възложена от законодателя в правомощие на Върховния касационен съд, не е пряко свързана с присъщата за инстанционния контрол проверка на обжалваното определение на въззивния съд. Тя е проекция на възприетия от законодателя принцип, че касационното обжалване на определенията е факултативна, а не задължителна възможност. Следователно по своето естество обжалваното определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Второ, законът не предвижда, че определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество частната жалба на А. Г. С. срещу определение № 806/ 09.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7099/ 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба от С. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.