О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 163/23.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7243 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5504/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 4021/ 2007 г, с което Софийски градски съд отменя първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърля исковете на Й. С. Р. срещу Т. В. С. за делба на двуетажна вила и на лек автомобил, описани в решението.
Недоволна от решението е Й. С. Р., която го обжалва с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е в делбеното производство да се прави възражение за унищожаемост на договор, на който се позовава съделителят, за да оспори правата на другия съделител? Счита, че въпросът обуславя изводите в обжалваното решение. По същество касаторът намира решението за неправилно. Счита, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да разгледа възражението за унищожаемост на споразумението между съпрузите, изявено в решението по чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. Претендира разноски.
Ответникът Т. В. С., ответник и по касация, възразява, че основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изключено поради произнасяне на Върховния съд по поставения въпрос в ППлВС № 7/ 1973 г. Намира решението правилно. Претендира разноски.
В. решение е постановено във фазата по допускане на делбата (чл. 344 ГПК). На този етап имуществото, предмет на делбения иск, няма парична оценка. Изложеното осуетява изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Това означава, че касационната жалба е с допустим предмет. Тя е подадена от ищцата, на която единствено принадлежи интересът от касационно обжалване. Следователно изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, поставеният въпрос обосновава изводите на въззивния съд, но изтъкнатото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изключено.
За да отхвърли исковете за делба на двуетажната вилна сграда и на лекия автомобил, въззивният съд е приел, че съделителите са бивши съпрузи. Техният брак е прекратен с решение по чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. Споразумението, утвърдено в охранителното производство по прекратяването на брака по взаимно съгласие, има за предмет двете вещи, като съделителите са изявили своето съгласие касаторът да получи в дял лекия автомобил, а ответникът по касация – вилната сграда. Според въззивния съд в тази си част решението по чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. легитимира всеки от съделителите като индивидуален собственик на съответната вещ и исковете да бъдат поделени са неоснователни. Действително решението в утвърдената част има договорен характер, но доводът на касатора за нищожност поради противоречието на споразумението с чл. 69, ал. 2 ЗН е неоснователен (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), а в делбеното производство е недопустимо да се разглеждат въведените възражения за унищожаемост поради пороци на волята. В. съд е базирал извода на чл. 343 ГПК и се е позовал на ППлВС № 7/ 1973 г. на ВС.Следователно поставеният от касатора въпрос обуславя изхода на спора.
Съгласно чл. 343 ГПК, в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Съдържанието на разпоредбата е идентично с чл. 281 ГПК (отм). Настоящият състав намира, че тълкуването на чл. 281 ГПК (отм), извършено с т. 3, б. „а” ППлВС № 7/ 1973 г, е задължително за съдилищата и при прилагането на чл. 343 ГПК. Това е така, защото: 1) постановленията на пленума на ВС, приемани при действието на чл. 59 ЗУС и тълкувателните решения на ВКС, които се приемат при действието на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, имат еднакви правни последици по отношение дейността на съдилищата – чрез тях се извършва задължително нормативно тълкуване и 2) е еднаква правната уредба в тази част от производството по съдебна делба.
В т. 3. а на ППлВС е приел, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяването на исковата претенция е съсобствена. Поради това е недопустимо искът за делба да се съедини с конститутивен иск за създаването на съсобственост или за създаването на различни дялове или с възражение, произнасянето по което ще доведе до правна промяна на въпросите за съсобствеността или квотите на съделителите. Изключенията са посочени в чл. 281 ГПК (отм), респ. в чл. 343 ГПК. Възражението за унищожаване на договора, респ. на споразумението между съпрузите, инкорпорирано в решението по чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г, не е сред тях. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В. решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът е извършил за този етап на производството.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5504/ 18.07.2014 г. по гр. д. № 4021/ 2007 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. С. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. В. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. – разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.