О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място], 31.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №76 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 3348 от 06.10.2016г. по т.д. №3772/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение от 17.06.2016г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че съдът е следвало да отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски като неоснователно, поради това, че договорът между ответника и адвокатско дружество „С., К. и В.“, не е изпълнен от довереника по него, а от упълномощени адвокати, с които страната няма сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа също,че няма доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е действително заплатено по банков път, тъй като в представените платежни нареждания като основание за плащане са посочени фактури, различни от представените по делото. Също така твърди, че тъй като на страната се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, а осъществилите процесуално представителство на [фирма] адвокати са трима, то на ответника следва да се присъдени 1/3 част от платеното възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Излага доводи, че няма пречка договорът за правна защита да бъде сключен между страната и адвокатско дружество, като клиентът има право да упълномощи конкретни адвокати, които да го представляват пред съда. Счита, че не е налице разминаване между договорите за правна защита и представените доказателства за плащане на договорения хонорар, тъй като плащанията са направени въз основа на проформа фактури. Поддържа, че не са налице предпоставки за намаляване на уговореното възнаграждение поради прекомерност, тъй като делото се отличава с много голяма фактическа и правна сложност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.
В настоящата хипотеза между [фирма] и адвокатско дружество „С., К. и В.“, е сключен договор за правна защита и съдействие от 27.02.2012г., по силата на който адвокатското дружеството се задължило да осъществява процесуално представителство по настоящото дело, срещу възнаграждание в размер на 6 600 лева, с ДДС, за воденето на делото пред СГС, което клиентът се е задължил да заплати по банков път. Видно от представените три броя преводни нареждания [фирма] е превело по сметка на адвокатско дружество „С., К. и В.“, суми в общ размер от 6 600 лева, както следва: на 13.03.2012г. сумата 3600 лева, на 18.04.2012г. сумата 475,27 лева и на 21.09.2012г. сумата 2891,33 лева. На 10.07.2014г. между [фирма] и адвокатско дружество „С., К. и В.“, е сключен договор за правна защита и съдействие по силата на който адвокатското дружество се е задължило да осъществява процесуално представителство по настоящото дело, срещу възнаграждение в размер на 4 200 лева, с ДДС, за воденето на делото пред САС, което клиентът се е задължил да заплати по банков път. Видно от представеното преводно нареждане от 05.08.2014г. [фирма] е превело по сметка на адвокатско дружество „С., К. и В.“, сума в размер от 4200 лева. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че липсват доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е било действително заплатено. Действително в преводните нареждания като основания за плащане са посочени фактури с номера, различни от номерата на представените по делото четири броя фактури. В преводните нареждания обаче са посочени проформа фактури, а представените по делото данъчни фактури са издадени на датите на извършените плащания, следователно те са издадени след възникването на данъчното събитие и не е било възможно да бъдат посочени в преводните нареждания.
Без значение е и обстоятелството, че процесуалното представителство на [фирма] е осъществявано от трима различни упълномощени от страната адвокати. В договорите за правна защита и съдействие от 27.02.2012г. и от 05.08.2014г., с които адвокатското дружество се е задължило да осъществява процесуално представителство на [фирма], няма изрична уговорка, че клиентът ще бъде представляван от няколко адвокати едновременно. Предвидено е, че процесуалното представителство ще бъде осъществено от адвокати – съдружници в дружеството или работещи по договор с дружеството на основание чл.77 от Закона за адвокатурата, за което клиентът ще подпише пълномощно с изрично посочване на адвокатите. Следователно е предвидено, че представителството може да бъде осъществявано от всеки от изрично упълномощените от страната адвокати, но няма задължение да бъде осъществявано представителство от няколко адвокати едновременно.
Неоснователно е заявеното от жалбоподателя искане по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Правилно съставът на САС е приел за несвоевременно направено възражението за прекомерност на заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. Възражение не е направено от представителя на [фирма] до приключване на устните състезания пред първата инстанция. В тази насока настоящият състав напълно споделя даденото разрешение в постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение № 167/ 05.03.2012г. по ч.т.д. № 119/ 2012г. на I ТО на ВКС относно крайния момент, до който може да бъде направено искането по чл.78 ал.5 от ГПК. Заплатеното възнаграждение за въззивното производство, същото не може да се възприеме като прекомерно доколкото е под двукратния размер на минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г. / ред. бр.28 от 28.03.2014г./, както и поради фактическата и правна сложност на делото, по което процесуалните представители на страната са изготвили въззивна жалба и са участвали в съдебно заседание.
С оглед изложеното, отказвайки да измени решението си в частта за разноските, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №3348 от 06.10.2016г. по т.д. №3772/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.