Определение №163 от 43558 по тър. дело №2660/2660 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място] ,03.04.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2660/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Пома груп Бургас „ ЕООД против решение № 63/06.07.2018 г. по т.д.№ 126/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 16/03.04.2018 г. по т.д.№ 89/2017 г. на Сливенски окръжен съд.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Община – Нова Загора иск , с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца остатък от дължимо възнаграждение, за изпълнени СМР съгласно сключен между страните договор от 04.07.2016 г. , в размер на 25 100 лева – искът предявен като частичен от общо дължим остатък от възнаграждение от 67 647,38 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 96 вр. с чл. 95 ЗЗД , относно последиците от безспорно установената забава на ответника – възложител, за оказване съдействие с оглед преодоляване изначален недостатък на работния проект,препятстващ изпълнение на възложеното. След като е констатирана конструктивна невъзможност на предвиденото в проекта изпълнение, за касатора е нелогично съждението на съда, че доколкото това констатиране е последващо, спрямо изтичане срока за изпълнение на възложеното, то е без значение за спора. Тезата на касатора е, че негодният проект,предоставен от възложителя, поставя същия в забава изначално, независимо от уведомяването на изпълнителя и времето, в което е предприето.Страната оспорва правилността на извода за дължимо от негова страна писмено уведомление за недостатъците на проекта, за да би била ангажирана отговорността на възложителя, за неоказано съдействие при изпълнението, поради което и релевантност на установимото от свидетелските показания устно уведомяване на възложителя в срока за изпълнение на договора.
Ответната страна – Община Нова Загора – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Формулираните въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК според нея не кореспондират с решаващите изводи на съда, нито последните са в противоречие с цитираната съдебна практика. Формулираният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК страната намира фактологичен, а не правен и необоснован, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и необоснована „ очевидната неправилност „ на въззивното решение , по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява частичен иск , за сумата от 20 100 лева , с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, позовавайки се на неоснователно упражнено от ответника право на прихващане на дължим от същия остатък от възнаграждение, за изпълнение на възложени с договор от 04.07.2016 г. СМР, с вземане от неустойка за забава в изпълнението на същите , с общ размер от 67 647,38 лева.Ищецът оспорва забава, позовавайки се на забава на възложителя, по смисъла на чл.96 вр. с чл.95 ЗЗД, освобождаващо го от собствената му забава. Твърди недостатък на работния проект, касаещ западната фасада на партерен етаж на вх.А на сградата, чието саниране е цялостно възложено на ищцовото дружество, състоящ се в това, че на мястото на съществуващ по проект вратопрозорец липсва съответен отвор, а е изпълнена носеща стоманобетонова колона,за чието съобразяване е било необходимо изменение на проекта. За преодоляване на съществуващата за изпълнението пречка ищецът твърди , че първоначално устно е поискал съдействието на възложителя , а последващо и писмено – с уведомление от 08.12.2016 г. . Неоказаното от същия съдействие страната твърди като единствена причина за забавата си.
Ответникът е оспорвал иска с възражението, че недостатъкът в работния проект е относим само към част от дължимите СМР / по западна фасада на партерен етаж / и е без значение спрямо забавеното изпълнение на обекта в цялост. Противопоставя дължимо от изпълнителя писмено уведомление за необходимото съдействие, каквото му е отправено едва след изпадане на ищеца в забава, спрямо договорения срок за изпълнение на СМР.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, по следните съображения : Срокът за изпълнение на възложените СМР е изтекъл на 15.10.2016 г.. Акт – образец 15 за установяване годността за приемане на строежа е подписан на 30.12.2016 г. ,т.е. обективно уговореният между страните срок за изпълнение е надхвърлен със 76 календарни дни. Затруднението в изпълнението на СМР касае само западната фасада – партерен етаж на сградата, поради което установената забава в изпълнението на останалата част не е обусловено от забавата на възложителя в оказване на необходимо съдействие, нито от други ,независещи от волята на изпълнителя причини. Предвиденото по проект изпълнение на западната фасада , според съда е било конструктивно невъзможно и съществуващата носеща стоманобетонова колона, респ. необходимостта от запазването й, е предпоставяло разделянето на вратопрозореца на два отделни елемента, т.е. изменение на проекта , с необходимо за това съгласие на възложителя. Съдът, обаче, е съобразил като релевантно обстоятелството, че самият недостатък на проекта е констатиран от изпълнителя със закъснение и след изтичане на срока за изпълнение на договора, вкл. към момент към който е изтекъл необходимият 20 – дневен период на забава, обуславящ максималния размер на договорената неустойка – 10 % върху стойността на уговореното възнаграждение / чл.29 от договора /.Съдът се е обосновал и с неизпълнено от ищеца задължение за писмено уведомяване на възложителя, съгласно изрично уговореното в сключения договор, поради което и съобразимо единствено поисканото с писмо от 08.12.2016 г. съдействие.
В изложението по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Следва ли кредиторът да бъде изправна страна по договора за СМР, за да ангажира отговорността на длъжника за забавено изпълнение ?; 2/ Забавата на кредитора освобождава ли длъжника от последиците на неговата забава ? – двата въпроса обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с решение № 164 по т.д.№ 1890/2014 г. на І т.о. на ВКС и 3/ При договор за СМР приема ли се, че изпълнителят се освобождава от последиците на забавата си, ако към момента на сключването му възложителят не е предоставил годен за изпълнение проект / строителни книжа / , поради което възложителят не е оказал необходимото съдействие след изтичане на срока на договора ? – въпросът / формулиран в касационната жалба / е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото обстоятелствената част на раздел ІІ от изложението кореспондира със същия. Касаторът се позовава на „ очевидна неправилност „ по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, поради нарушение на материалния закон – чл.95 ЗЗД, неправилна преценка на приетите доказателства и необоснованост , с оглед правилата на логическото мислене и опита.
Първите два въпроса удовлетворяват изискването за правни, тъй като решаващите изводи на въззивното решение дават отговор на същите. Не се обосновава, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с цитираното решение по т.д.№ 1890/2014 г. на І т.о. на ВКС. Отчел е, че конекситетна връзка между забавата на ищеца и неоказаното от ответника съдействие / т.е. обусловеност на изпълнението от съдействието на възложителя / е налице само досежно изпълнение на ч а с т от възложеното – западна фасада , партерен етаж на цялостно възложената за саниране сграда, с оглед което установената забава в изпълнението на останалата част от възложеното е достатъчна да обоснове отговорност за забава. Съдът е отчел и обстоятелството, че негодността на проекта не е своевременно установена и предявена от изпълнителя, съгласно чл.260 ал.1 ЗЗД, до изтичане на обвързващия го срок за изпълнение, поради което и последващата спрямо този срок забава на възложителя, не рефлектира върху вече възникналата отговорност за забава на изпълнителя. Не се касае за непреодолим недостатък на проекта, изключващ изобщо възможността за изпълнение, само в който случай би било без значение / при това само за възникване на отговорност за забава на изпълнителя, не и за отговорност за други вреди – чл.260 ал.2 ЗЗД / уведомяването на възложителя, след като същият обективно не би могъл и да окаже съдействие. В настоящия случай, видно и от последващото изпълнение, се касае за преодолим недостатък. Още повече, че съгласно сключения между страните договор, изготвянето на проекта за изпълнение на СМР е също възложено на изпълнителя, макар последното да е останало без коментар в постановеното решение .
С оглед предходното – наличието на преодолим недостатък на работния проект – не удовлетворява изискването за правен формулираният трети въпрос. Същият не отчита вмененото с чл.260 ал.1 ЗЗД задължение за изпълнителя да уведоми в е д н а г а за неподходящността на проекта, неизпълнение на което въззивният съд е санкционирал. Ако би уведомил своевременно, обективната забава на възложителя от 12 дни, считано от писменото му уведомяване, според съда не би предпоставила забава в изпълнението извън уговорения в договора срок. Отделно се явява необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване иначе еднозначното тълкуване на такава норма, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.Такава правна норма формулираният трети въпрос не посочва, нито са неясни, противоречиви или непълни разпоредбите на чл.95 ЗЗД , чл.96 ЗЗД и чл.260 ЗЗД , относими към произнасянето на въззивния съд .
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба.
Касаторът не е обосновал очевидна неправилност на въззивното решение и такава не е и служебно установима от съда от мотивите на въззивния акт. Относимите разпоредби на чл. 264 и сл. ЗЗД, както и на чл. 96 вр. с чл. 95 ЗЗД , не са приложени в разрив с вложения от законодателя смисъл, а правилната преценка на събраните доказателства не е възможна само и единствено от мотивите на въззивното решение, извън конкретното им съдържание и преценката за допустимото им събиране по делото. Необоснованост на съдебното решение също е неизводима от мотивите му, съгласно преждеизложеното относно приложението на чл.260 ал.1 ЗЗД.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/06.07.2018 г. по т.д.№ 126/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Пома груп Бургас”ЕООД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на Община – Нова Загора разноски за настоящото производство, в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top