О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.163
София, 22.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 447/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” О. , гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д състав, постановено по гр.д. № 97/2008 г., с което след отмяна на решение от 01.11.2007 г. по гр.д. № 2081/2006 г. на Софийския районен съд, 67 състав, е отхвърлен иска по чл.361, ал.1 ТЗ – за присъждане на възнаграждение в размер на 2 791.82 лв. по спедиционен договор съгласно фактура № 2100000794/26.10.2005 г., предявен срещу „А” ЕО. , гр. С..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с начина на даването на сметка от спедитора на възложителя съгласно чл.361, ал.2, във вр. с чл.355 ТЗ и узнаването на действията на спедитора въз основа на приетата от него и подписана от представител на ответника фактура и получаване на съдебните книжа по делото в съответствие с разпоредбата на чл.102 ГПК/отм./ Твърди се, че постановеното от СГС решение противоречи на решение от 25.02.2004 г. по т.д. № 46/2003 г. на Варненския окръжен съд/приложено към жалбата/, с което съдът се е произнесъл по същите материалноправни въпроси.предпоставките за уважаване на иска по чл.534 ТЗ. Относно твърденията за неточно приложение на материалния закон, е налице позоваване на влязлото в сила решение от 29.08.2006 г. по гр.д. № 9214/2005 г. на Софийския районен съд, 63 състав/приложение към жалбата/, като се поддържа, че липсва практика на ВКС по искове с правна квалификация чл.361, ал.2 във вр. с чл.356, ал.2 ТЗ, което обуславя наличието и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация „А” ЕО. чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за недопустима, съгласно § 2 от ПЗР на ГПК. От друга страна е заявено становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Неоснователни са доводите на ответника по касация, тъй като преходните правила на §2, ал.1 и 2 ГПК са приложими за първоинстанционното и въззивно производство, а касационната жалба срещу постановеното след влизане в сила на новия ГПК решение на СГС е процесуално допустима, предвид действието на процесуалните норми по време и по аргумент от изричната разпоредба на §2, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявения иск, въззивният съд е приел, че независимо от приемането, осчетоводяването и частичното плащане от страна на ответника по процесната фактура за извършен международен транспорт по отразените в нея два броя товарителници, което по същество означава признание на основанието на предявеното от ищеца вземане за заплащане на възнаграждение по сключения с ищеца спедиционен договор, това признание следва да се счита за оттеглено в хода на процеса поради оспорване основателността на иска. В мотивите към решение са изложени съображения относно правната характеристика на спедиционния договор и за началния момент, от който спедиторът би имал право да претендира заплащане на възнаграждение – не само след сключване на възложената му от комитента сделка, но и след даване на сметка и прехвърляне на резултатите от нея. Счетено е, че фактурата не удостоверява изпълнението на тези задължения.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посочените от касатора материалноправни въпроси, които са от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото са свързани с начините за даване сметка от страна на спедитора за изпълнение на възложената му сделка, способите за приемане на изпълнението от страна на доверителя, включително и за приложението на чл.301 ТЗ. Тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Окръжен съд – Варна, обективирана в цитираното по-горе и приложено към жалбата решение, което обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. По посочените материалноправни въпроси, свързани с точното приложение на чл.361, във вр. с чл.356 ТЗ липсва изрично произнасяне в практиката на ВКС, независимо от неоснователността на твърденията на касатора за липса на практика въобще по тези разпоредби.
В касационната жалба е налице позоваване и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК но то не е мотивирано, поради което не се дължи произнасяне по него.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д състав, постановено по гр.д. № 97/2008 год.
УКАЗВА на „А” О. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 55.84/ петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: