О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 25.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 980/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” О. , Кипър срещу решение № 79 от 27.04.2009 г. по в. т. д. № 40/2009 г. на Варненски апелативен съд. С атакуваното решение е отменено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 505 от 24.11.2008 г. по т. д. № 647/2005 г. и е уважен предявеният от „П”, гр. Д. иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че не съществува приетото в производството по несъстоятелност вземане на “О” О. , Кипър към длъжника “И” А. /в несъстоятелност/ за сумата 320 000 лв., включваща компенсаторна неустойка и даден на отпаднало основание гаранционен депозит по договор за доставка на земеделска продукция от 25.08.2003 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни съображения срещу извода на Варненски апелативен съд, че процесният договор за доставка на земеделска продукция е симулативен и следователно нищожен, като счита за доказано, че страните по него са желаели настъпване на правните последици от сключването му и че неизпълнението на поетите задължения от страна на купувача е резултат единствено от действията на кооперацията-ищец. Изразява несъгласие с приетото от въззивната инстанция, че посоченият договор е с недостоверна дата, като в тази връзка релевира възражение за неприложимост на чл. 145 ГПК /отм./, обоснована с твърдението, че ищцовата к. няма качеството на трето лице по смисъла на тази разпоредба. Касаторът е мотивирал конкретно и становището си за причините, поради които процесният договор не се намира в съхраняваната от ответника “И” А. /в несъстоятелност/ документация, както и за късното счетоводно отразяване на възникналите от неизпълнението му вземания.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като атакуваното въззивно решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от твърде общата формулировка, че “в конкретния случай става въпрос за спор относно точното прилагане на Търговския закон, Закона за задълженията и договорите и Закона за счетоводството”, с оглед изричното позоваване на противоречие в практиката по въпроса “относно обстоятелството съществува ли договор между търговци, ако той не е отразен своевременно в счетоводството на дружеството”, следва да се приеме, че това именно е и поставеният от касатора въпрос.
Ответникът по касация – „П“С. Костов”, гр. Д. моли да не бъде допуснато касационно обжалване, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.08.2009 г.
Ответникът по касация – “И” А. /в несъстоятелност/, гр. Д. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд и да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е счел, че приетото от синдика на ответното дружество “И” А. /в несъстоятелност/ вземане на “О” О. , Кипър за сумата 320 000 лв. не съществува. Този извод е резултат от преценката за симулативност, имаща за последица съответно нищожност на сключения между несъстоятелния длъжник и чуждестранното търговско дружество договор за доставка на земеделска продукция от 25.08.2003 г. Въз основа на събраните по делото многобройни доказателства, в т. ч. и няколко заключения на допуснатата счетоводна експертиза, решаващият състав е приел, че на 25.08.2003 г. между ответниците по иска изобщо не е възникнало правоотношение по договор за доставка на ябълки и следователно не може да е налице неизпълнение на същия, което да породи задължение за плащане на претендираната сума от 320 000 лв. Несъществуването на договорно правоотношение между ответниците е обосновано с липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 145 ГПК /отм./ на сключения между тях договор. Качеството на ищцовата к. като трето лице, по отношение на което е приложимо изискването на цитираната норма за достоверност на датата на процесния договор, е преценено с оглед обстоятелството, че същото е от кръга на лицата, които биха могли да бъдат увредени от антидатирането на договора, доколкото е конкуриращ се кредитор в несъстоятелността на „И” А. заедно с „О” ООД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – решаването му да е обусловило изхода на правния спор.
Видно от мотивите на въззивното решение, решаващият състав е приел, че включеното в списъка по чл. 685 ТЗ вземане на ответника „О” О. , Кипър от ответника „И” А. /сега в несъстоятелност/, гр. Д. не съществува, тъй като не е доказано самият договор за доставка на земеделска продукция, за който се твърди, че е породил вземането, да е съществувал към посочената в него дата 25.08.2003 г. Следователно, несъществуването на вземането не е обосновано с липсата на своевременно счетоводно отразяване на договора, а с липсата на договор, сключен на тази дата. Оттук и изводът, че въззивното решение изобщо не съдържа произнасяне по поставения от касатора въпрос и затова същият не може да бъде определен като предопределящ изхода от конкретното дело.
Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъдат обсъждани и специфичните изисквания, характерни за поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 79 от 27.04.2009 г. по в. т. д. № 40/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: