О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София, 18.03.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А.Саралиева ч.гр.д. №151 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Е. Б. Д. от гр. Д. против определение № 976 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 580/2009 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV гр.отд., с което са оставени без разглеждане касационните му жалби против решението от 21.09.2007 г. по в.гр.д. №392/2006 г. на Добричкия окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решението от 06.02.2006 г. По гр.д. № 1576/2003 г. На Добричкия, и против решението от 19.12.2007 г. по същото дело на Добричкия окръжен съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност.
Ответникът по жалбата М. С. Х. не е изразил становище.
Частната жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе по основателността й, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е приел, че касационните жалби с вх. № 2804/02.11.2007 г. и вх. № 362/07.02.2008 г. са процесуално недопустими. Първата е срещу въззивното решение по искове срещу касатора за плащане на сумата 3734,53 лв.- частичен иск от сумата 3850 лв.- невърната сума по договор за заем, и за сумата 560,21 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата. Съгласно приложимия процесуален ред- чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм/ въззивното решение на окръжния съд по тези искове, всеки от които е под 5000 лв., не подлежи на касационен контрол. Втората жалба е срещу решение по същото въззивно дело по реда на чл.192 ал.2 ГПК/отм/. Неговата обжалваемост съгласно чл.192 ал.3 ГПК/отм./ е обусловена от обжалваемостта на основното решение и след като в случая основното решение не подлежи на касационно обжалване, то на такъв контрол не подлежи и решението за поправка.
Определението е законосъобразно. За касационните жалби подадени до влизане в сила на ГПК- 01.03.2008 г. е приложим процесуалния ред по отменения ГПК- § 2 ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Именно такъв е настоящият случай. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за обжалваемост на решение по установителен иск, която обосновава и обжалваемост на решението по иска за парично вземане поради връзка на обусловеност между двата иска. В случая няма предявен установителен иск, нито произнасяне на съда по такъв. Предявените искове са само за парични вземания. Възражението за нищожност на договора за заем, на което се позовава частния жалбоподател- ответник по тези искове, не е иск. По него съдът се произнася в мотивите към решението, а не с решението /диспозитива/. Допустимостта на касационния контрол е обусловена от исковете, по които въззивния съд се е произнесъл с решението си. Правилно ВКС,ІV г.о., е направил извод за недопустимост на касационния контрол на въззивното решение по искове за парични вземания всеки под 5000 лв. И с оглед разпоредбата на чл.192 ал.3 ГПК/отм./ и необжалваемостта на основното решение правилно е приел, че и решението за допускане на поправка на явна фактическа грешка не подлежи на касацинен контрол.
По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 976 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 580/2009 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV гр.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: