4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№164
гр. София,05.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 22 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. П., действащ като [фирма], [населено място], срещу решение №1275 от 16.10.2012г. по в.гр.д. № 922/2012г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 191/31.05.2012г. по гр.д. № 181/2011г. на Смоленски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на заплатена продажна цена от 1127 деноминирани лева по нищожен договор за приватизационна продажба и по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 114 750 лева- разлика между деноминираната продажна цена на имота и пазарната стойност на същия към датата на прогласяване на нищожността на сключения договор, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава от датата на завеждането на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси относно установяването на ясни критерии за прилагане на института на погасителната давност при претенция за връщането на даденото по реда на чл.34 ЗЗД по договор, сключен при т.нар. смесени фактически състави, включващи административноправни и гражданскоправни елементи, и за допустимостта в тези случаи при разглеждането на претенциите за връщане на даденото по нищожен договор да бъдат отчетени промените в реалната стойност на продадената вещ и настъпилите инфлационни процеси. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като сочи, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата, [община], оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално недопустима относно иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена в размер на 1127 лева, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от исковата молба, поради което въззивното решение по отношение на тези искове, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното, с оглед процесуалната пречка по чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и свързаната с него акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Спрямо иска по чл.59 ЗЗД касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на исковете. Изложените са съображения, че давността започва да тече за иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД от датата на плащането- 14.04.1995г. и е изтекла на 14.04.2000г. преди завеждането на исковата молба. Във връзка с претенцията по чл.59 ЗЗД решаващият състав е посочил, че тъй като договорът е признат за нищожен и целения с него прехвърлителен ефект не е настъпил, то липсва разместване на блага, въз основа на което е направил извода, че не е налице обогатяване на ответника – купувач с увеличената стойност на имота за сметка на ищеца.
Формулирания от касатора материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, свързан с погасителната давност, е относим към предмета на конкретното дело с оглед направеното от ответника възражение за погасителна давност, но не обуславя изхода на спора по иска по чл.59 ЗЗД по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като въпросът за погасителната давност стои само в случаите, когато вземането съществува, докато видно от решаващите мотиви на въззивния съд, същият е приел, че вземане по чл.59 ЗЗД не е възниквало с оглед липсата на разместване на материални блага. Следователно, по отношение на така поставения въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросът да е обусловил изхода му. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Въпросът за отчитането на промените в реалната стойност на продадената вещ и настъпилите инфлационни процеси при нищожен договор е обуславящ изхода на спора, но по отношение на него не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касация. Съгласно ПП №1/28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г.на ВС., с иска по чл.59 ЗЗД се осуетява чрез законова норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, поради което изводът на апелативния съд, че не е осъществен състава на чл.59 ЗЗД при липса на разместване на блага при нищожност на договора, е в съответствие със задължителната практика на ВС по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато по отношение на иска по чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от завеждането на исковата молба.
Въпреки изхода на делото, на ответника не могат да бъдат присъдени направени от него за настоящото производство разноски, тъй като липсват доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, съобразно клаузите на договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от С. А. П., действащ като [фирма], [населено място], касационна жалба срещу решение №1275 от 16.10.2012г. по в.гр.д. № 922/2012г. на Апелативен съд – П. в частта, с която се потвърждава решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на продажна цена от 1127 лева, ведно със законна лихва за забава от исковата молба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1275 от 16.10.2012г. по в.гр.д. № 922/2012г. на Апелативен съд – П. в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 114 750 лева, ведно със законната лихва за забава от завеждането на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, като в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.