2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
ГР. С., 31.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.01.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6110/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра/ОС/ по гр.д. №106/13 г., с което на осн. чл.127 и чл.143 от СК е решен спорът между касатора и С. Н. / като родители на малолетното дете Д. К., род. през 2005 г./ за предоставяне упражняването на родителските права, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на детето. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца и един месец през лятото, както и издръжка от 100 лв. месечно, която да му заплаща.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №1/74 г. и р. по гр.д. №266/09 г. на ВКС, трето г.о. по въпроса за разрешаване на спора за родителските права, след съобразяване на установеното за родителските качества на всеки от родителите, техния морален облик, полагана грижа и отношение към детето и привързаността му към тях.
В. съд е приел, че и двамата родители имат отговорно отношение към детето и материалните му потребности, но при майката то е поставено в по- благоприятна за живеене – откъм отношение и възпитателно въздействие, обстановка. От доказателствата по делото, според ОС се установява, че майката е организирана, искрена, всеотдайна, съобразителна, притежава родителска способност да подтиква детето към развитие и успех с меко и търпеливо отношение. Тя се съобразява с възрастовите особености на детето, щади детската му психика и неукрепнал характер, носител е на позитивно емоционално начало. Не е осуетила контактите на детето с бащата, въпреки напрегнатите им отношения; саможертвено е преустановила опитите си за контакт с детето, след като бащата го задържал при себе си, за да не прави детето свидетел на конфликтите им и агресията на бащата. Последният е с импулсивен, експресивен и безкомпромисен характер. Самоволно е задържал детето при себе си, без съгласие на майката и без да се интересува от готовността на самото дете за такава промяна. Осуетявал е контактите на детето с майката и го е настройвал срещу нея. Установил е пълен контрол върху незрелия си син, над действията и оценките му и е изисквал от него да показва постижения, без да се съобразява с възрастта и емоционалните му потребности. Установено е авторитарно поведение и също такъв начин на възпитание на детето и от баба му от бащина страна, която полага основно грижа за него. Констатирано е, че при бащата състоянието на детето разкрива вътрешна потиснатост, несигурност, агресивни и автоагресивни реакции.
Така при решаване на спора за родителските права, въззивният съд е сравнил двамата родители по примерно изброените в ППВС №1/74 г. значими обстоятелства, както е направено и в приложеното р. по гр.д. №266/09 г. на трето г.о. на ВКС. Убедително въз основа на данните по делото ОС е обосновал предимството на майката като по-подходяща да отглежда и възпитава детето – вкл. като полага непосредствена лична грижа с помощта на домашните си. Отчел е и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения на детето с бащата с определения за това подходящ режим. Решението е постановено по реда на инстанционния контрол за иск по чл.127 СК, а не по иск за изменение на вече определени мерки – чл.59, ал.9 СК. Затова неотносими към производството са твърденията на касатора, че няма промяна в обстоятелствата, при които е постановено първоинстанционното решение, с което спорът за упражняване на родителските права е решен в полза на бащата.
С. основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра по гр.д. № 106/13 г. от 24.06.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: