О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
С. 22.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1590 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. П. М. с настоящ адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2410 от 9.09.2015г. по в.ч.гр.д. № 3060 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.05.2015г. по гр.д. № 2529/2015г. на Софийски градски съд С. за прекратяване на производството пред същия и изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд Пловдив. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото изпратено за разглеждане на Софийски градски съд.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Когато прилагането на чл.7 З. изисква гледане на делото от ответника по иска /в случая Пловдивски окръжен съд/ или това би довело до нарушаване на основни принципи по ГПК, може ли местната подсъдност на предявения иск по З. да се определи по общия ред на ГПК, съобразно нормите на чл.105 или 108 от същия?
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор само от ответника Пловдивски окръжен съд, с който се оспорва нейната основателност. Акцентира се на обстоятелството, че с оглед характера на правозащитната дейност, от която се претендират в случая вредите, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС, Пловдивски окръжен съд не е легитимиран да представлява държавата и разглеждането на делото от същия не би довело до нарушаване на принципи по ГПК, в какъвто смисъл е твърдението в жалбата.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящата жалбоподателка е предявила пред Софийски градски съд срещу Прокуратурата на Република България и Пловдивски окръжен съд общо четири иска, които са с правно основание чл.2 ал.1 т.1, чл.2 ал.1 т.3 и чл.2б З., за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу нея, в продължение на 9 години и 5 месеца незаконно обвинение, завършило с прекратяване на наказателното производство.
С. направено възражение и от двамата ответници за местна подсъдност, пред вид специалната разпоредба на чл.7 З., СГС – с определение от 18.05.2015г. по гр.д. № 2529/2015г. е прекратил производството и е изпратил делото по компетентния Окръжен съд Пловдив, защото там е мястото на увреждането и настоящия адрес на увреденото лице.
С определение 2410 от 9.09.2015г. по в.ч.гр.д. № 3060/2015г., въззивният Софийски апелативен съд, е потвърдил определението, като се е позовал на специалната норма на чл.7 З. и е посочил, че при съмнения в независимостта или безпристрастността на съда, страната разполага с процесуалната възможност да поиска отвод.
Междувременно /към дата 1.11.2015г./ – всички съдии от Окръжен съд Пловдив са си направили отвод и по делото е налично разпореждане № 4274 от 2.11.2015г. на заместник- председателя на съда за изпращането му, на основание на чл.23 ал.3 ГПК, на Председателя на Апелативен съд П. за определяне на друг равен съд за разглеждане на делото.
При тези данни, по поставеният от жалбоподателката въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно дадените в т.1 от ТР № 1 от 15.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС указания, за да съставлява годно общо основание за допустимост, поставеният въпрос следва да е „от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда”. В случая – по начина, по който е поставен въпроса, същият съдържа условието, че спорът ще бъде разгледан от ответника /Пловдивски окръжен съд/, което с оглед настъпилите междувременно обстоятелства, не отговаря на обективната действителност. С оглед направеният отвод от състава на посочения съд, поставеният от касационната жалбоподателка въпрос не е от значение за изхода на спора и не обоснова хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, приложима във връзка с чл.274 ал.3 ГПК.
Гореизложеното налага да не се допуска касационно обжалване, а делото да бъде изпратено на Апелативен съд П. за изпълнение на процедурата по чл.23 ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от А. П. М. с настоящ адрес в [населено място] и съдебен: [населено място] – 1000, площад „Света Неделя”№ 16 ет.4 офис 14 адвокат М. против въззивно определение № 2410 от 9.09.2015г. по в.ч.гр.д. № 3060 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд П. за изпълнение на процедурата по чл.23 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.