О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1643
София, 09.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1399/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищцата Д. Р. Б. от град С. против въззивно решение №444/04.11.2008 г. по гр.д. №2221/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІV-Д отделение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е: водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.41 ЗС. Излага се, че съдът неправилно е разтълкувал двете законови разпоредби като е изключил връзката между тях. Твърди се, че в процесния случай първо следва да се докаже, че страните са собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата, което обстоятелство е от значение за ангажиране на тяхната отговорност за извършените разходи във връзка с общите части на сградата, каквато част по своето естество представлява покривът. Като втори въпрос се сочи, че ищецът следва да докаже, че извършените от него разходи са свързани с необходимостта от запазване целостта и функционалното предназначение на общата част и да ангажира безспорни доказателства, че ремонтът е извършен, както и такива които сочат стойността на извършения ремонт и какъв е дела на всеки от съсобствениците в общите части на сградата, за да се определи размерът на тяхното задължение по чл.41 ЗС. Застъпва се становище, че след като е определил неправилно правната квалификация, съдът е постановил решение в противоречие с приетите по делото доказателства. Сочат се и се прилагат решения на ВКС и СГС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. Т. К., посредством процесуалния си представител – адв. В, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са съществени за изхода от спора, но не е посочен друг решаващ въпрос, който е формирал извода на въззивната инстанция за отхвърляне на иска. От решението на СГС е видно, че с оглед доказателствата по спора въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че ищцата и касационна жалбоподателка в настоящото производство не е установила заплащане на процесния ремонт като не са ангажирани доказателства за това. Този извод е правилен и независимо от факта, че посочените от касаторката въпроси са съществени, то липсата на доказателства за заплащане на извършените ремонтни работи е достатъчно основание, за да се приеме, че искът е недоказан по основание. Дори и да се приеме, че ремонтът е финансиран от бащата на ищцата, по делото също не са ангажирани категорични и безспорни доказателства, от които да се направи извод, че са заплатени средства за него и в какъв размер. Позоваването на показанията на разпитаните по делото свидетели е неоснователно, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Размерът на претенцията при действието на посочената норма след изменението в ДВ, бр.64 от 1999 г. надвишава сумата предвидена в нея/1000 лева/. Този размер не отговаря на изискването на същата разпоредба и след изменението от ДВ, бр.124 от 1997 г./500000 неденоминирани лева/.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №444/04.11.2008 г. по гр.д. №2221/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ВК, ІV-Д отделение, по касационна жалба, вх. №36948/23.12.2008 г., подадена от адв. П процесуален представител на ищцата Д. Р. Б. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: