О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1644
София, 09.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1453/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата Е. Х. Г. от град С., приподписана от адв. Н, против въззивно решение от 15.04.2009 г. по гр.д. №3883/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-В състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е досежно изводите на съда по т.5 от заповедта за дисциплинарно уволнение, което не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Като такъв въпрос се сочи и приложението на чл.189 КТ, а като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касациноно обжалване.
Ответникът по касация – С. ц. за р. с деца – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са съществени за изхода от спора, но не са посочени други решаващи въпроси, които са формирали извода на въззивната инстанция за отхвърляне на исковете. От решението на СГС е видно, че с оглед доказателствата по спора въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че дисциплинарното уволнение е правилно, поради доказване от страна на работодателя на изложеното в точки 1 и 2 от уволнителната заповед.
Относно поставения въпрос за приложението на чл.189, ал.1 КТ следва да се посочи, че въздигнатият принцип за определяне на дисциплинарното наказание с оглед тежестта на нарушението, се определя от обстоятелствата, при които е извършено, и които са различни за всеки отделен случай. Поради това преценката на работодателя не може да бъде уеднаквявана с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2009 г. по гр.д. №3883/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-В състав, по касационна жалба, вх. №30185/11.6.2009 г., подадена от ищцата Е. Х. Г. от град С., приподписана от адв. Н.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: