О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 165/13.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 921 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 32/ 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 409/ 2015 г., с което Бургаски апелативен съд е потвърдил определение № 2572/ 09.11.2015 г. на Бъргаския окръжен съд за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 1451/ 2014 г.
Определението се обжалва от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси, първите от които процесуалноправни, а третият – материалноправен:
1. Към кой момент на производството по ЗОПДНПИ следва да е спазено изискването на специалния закон проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, – към образуване на законовата процедура за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество или и в периода на нейната висящност?
2. Прекратяването на наказателното производство за престъплението, посочено в чл. 22, ал. 1 ЗОПНДПИ, по което проверяваното лице е било привлечено като обвиняем, осъществява ли абсолютна процесуална пречка за допустимостта на исковете по чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ?
3. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) изисква ли връзка между неправомерното поведение на проверяваното лице и незаконно придобитото имущество?
КОНПИ счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като по искането за допускане на касационния контрол обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Незаконността на обжалваното определение извежда с довода, че в нарушение на задължението да разреши спора (чл. 2 ГПК) въззивният съд е прекратил производството, обуславяйки допустимостта на предявените искове по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ под абсолютни процесуални предпоставки, които специалният закон не предвижда.
Ответниците В. К. Д. и М. С. О.-Д., ответници и по касация, възразяват обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол, като не намират поставените въпроси да имат претендираното значение, нито приложената разпоредба на чл. 22 ЗОПДНПИ неясна. По същество възразяват, че определението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Тя е срещу определение, с което въззивният съд потвърждава определение за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ, пасивно субективно съединени (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК); делото е гражданско, а не търговско и цената на всеки иск надхвърля 5 000 лв., а това означава, че определението е по дело, решението по което подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 3 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – КОНПИ като процесуален субституент на държавата, чието допустимо упражняване на право на иск обжалваното определение отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, а определението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е потвърдил определение за прекратяване на производството, като е приел абсолютна процесуална пречка за допустимост на осъдителните искове по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (пасивно субективно съединени) да следва от постановлението от 21.05.2015 г. на Окръжна прокуратура Б., потвърдено с постановление от 07.07.2015 г. на заместника на апелативния прокурор [населено място]. С прокурорското постановление поради липса на данни за осъществен състав на престъплението по чл. 282 НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК е прекратено наказателното производство, по което ответникът по частната жалба В. К. Д. е бил привлечен като обвиняем. Само повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси обуславят обжалваното определение, тъй като те са от значение за допустимото упражняване на правото на иск на КОНПИ. Не и материалноправният. Той касае основателността на исковете, като определението касае допустимостта, но не и тяхната основателност. По процесуалноправните въпроси е налице и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Те са свързани с изясняване на изискванията на специалния закон за допустимостта на законовата процедура, предвидена в него.
По въпросите, по които касационното обжалване е допуснато настоящият състав намира, че:
1. Основанията за започване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, предвидени в чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ, са условия за законосъобразното сезиране на КОНПИ, абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на законовата процедура и изисквания за законосъобразност на съдебните актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следователно изискването на специалния закон проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, следва да е спазено не само към образуване на законовата процедура за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред КОНПИ, но и да съществува през целия период на нейната висящност, освен ако случаят покрива изключенията в ал. 2 или ал. 3 на цитираната разпоредба или някое от другите две основания за нейното образуване, посочени съответно в чл. 23 или в чл. 24, ал. 1.
2. Прекратяването на наказателното производство по престъплението, предвидено в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, за което проверяваното лице е било привлечено като обвиняем, осъществява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на исковете, предвидени в чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ, ако наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление (прегради за развитието на наказателния процес по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК). Съображенията за това са следните:
Изходната тълкувателна позиция откъм отговорите на двата процесуалноправни въпроса, повдигнати от касатора, следва да бъде поставена откъм основното съдържание, идеи и принципи на ЗОПДНПИ. Те са обсъждани и в мотивите към решение № 13/ 13.10.2012 г. по конст. д. № 6/ 2012 г. на Конституционния съд на Република България – ДВ бр. 82/ 2012 г.
Новите положения, които законодателят възприе в ЗОПДНПИ като разлика с отменения ЗОПДИППД, предопределят разширено понятие за подлежащото на отнемане имущество. Предмет на отнемане в полза на държавата по силата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. ЗОПДНПИ учредява държавни органи за установяване на незаконно придобито имущество – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и нейните териториални звена (дирекции) и регламентира трите основни етапа на развитие на законовата процедура: 1) провеждане на предварителна проверка; 2) внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки и 3) съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Гражданският съд също е орган на ЗОПДНПИ с призната от специалния закон компетентност във втория и третия основен етап на развитие на процедурата.
Целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ, е установяване дали има значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници – предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. (арг. от чл. 21, ал. 2, чл. 61, ал. 1, т. 2, чл. 77, ал. 4, т. 3 ЗОПДНПИ). Основанията за започване на проверката са: 1) привличане на обвиняем за изрично посочени престъпления или прокурорски акт, установяващ преграда за развитието на наказателния процес за такива престъпления поради амнистия, давност за наказателно преследване, трансфер на наказателното производство в друга държава, укриване, имунитет или смърт на дееца и други подобни прегради, които обаче не изключват авторството или съставомерността на престъпленията, посочени в специалния закон (чл. 22 ЗОПДНПИ); 2) уведомление за наличието на влязъл в сила административен акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й (чл. 24 ЗОПДНПИ) и 3) признат от българското законодателство акт на чуждестранен съд за престъпление или административно нарушение от горепосочените категории (чл. 23 ЗОПДНПИ). При извършване на проверката специализираните органи по закона могат да получават информация за имуществото на проверявания от други държавни структури при спазване на ЗЗКИ и ЗЗЛД, да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи, търговците, кредитните институции, както и от други юридически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители (глава V-та на специалния закон). Финансовата проверка в компетентност на КОНПИ продължава до една година, като тя може да я продължи еднократно с 6 месеца.
Когато намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е назаконно придобито, КОНПИ взема решение и съответно – внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск. С налагането на обезпечителни мерки започва производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. От този момент проверяваното лице, съответно – неговите правоприемници, разполагат с възможността да се запознаят със събраните доказателства, да правят възражения и да представят доказателства, чрез които да проведат обратното доказване на обримите законови презупции. Продължителността на този етап от процедурата не трябва да трае повече от три месеца (чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ). Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно или по искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичане на тримесечния срок от налагането им (чл. 74, ал. 4 ЗОПДНПИ).
Законът установява специални правила за провеждане на съдебното производство – активна процесуална субституция от вида на суброгацията за КОНПИ, освобождава я от държавна такса като субект, който упражнява чужди (на държавата) права; задължение за обективно съединяване на искове, съвместна легитимация на страната на ответниците. Последното осигурява възможност за третите лица, чиито права биха могли да бъдат накърнени от решението по предявения иск, да участват ефективно по гражданското дело. Процесът е открит и състезателен. Уредени са допустимите параметри на евентуална съдебна спогодба (чл. 79 ЗОПДНПИ). Доколкото няма специални норми, следващи от Закона, се прилагат разпоредбите на общия исков процес в ГПК.
Законът учредява и орган за управление на отнетото имущество – Междуведомствен съвет (чл. 87 ЗОПДНПИ). Той предлага на Министерски съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните функции отнетото по реда на закона имущество или да възложи неговата продажба. Продажбата извършва НАП по реда на ДОПК. Предвидено е и законово основание за встъпване на българската държава в признатите по съдебен ред парични задължения към пострадалите от престъпленията, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, до общата стойност на отнетото имущество и регресен иск в полза на държавата за платеното (чл. 90 ЗОПДНПИ).
Според очертаната законова рамка настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че смисълът и значението на законовите основания за започване на проверката от КОНПИ по чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ провеждат основен принцип в чл. 4 ЗОПДНПИ. Съгласно цитираната разпоредба, ограниченията на собствеността, предвидени в специалния закон, следва да се прилагат в степента, необходима за постигане целта на закона. Целта е поставена в чл. 3 ЗОПДНПИ, който в конституционносъответстващата си част придвижда, че законът защитава интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобито имущество и разпореждането с него.
Чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ дефинира като незаконно онова имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, но изисква наличието на законово основание за образуване на законовата процедура (чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ). Ако необходимостта от установяване липсата на законен източник за придобиването на имуществото е достатъчното основание (предпоставка) за нейното провеждане, то законът не би уредил основанията за надлежно сезиране на КОНПИ по начин, който стои извън източника на придобитото имущество. Би предвидил също така задължение за сезиране на КОНПИ от всички държавни органи, които имат призната от законите компетентност да извършват проверка на източниците за придобиване на имущество (прокуратурата, МВР, органите на вътрешните работи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите на Агенция „Митници“), в т. ч. възможност за служебно сезиране и право на сигнал в полза на гражданите, юридическите лица и общинските органи. В чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ обаче (изчерпателно) са уредени основанията за образуване на производството пред КОНПИ. Сред държавните органи, компетентни да извършват проверка на източниците за придобиване на имущество, специалният закон признава само за прокуратурата правомощие да сезира КОНПИ. За другите държавни органи това правомощие възниква, само ако те са издателите на влезлия в сила акт за административно нарушение и то при основанието на чл. 24 ЗОПДНПИ. За останалите държавни органи специалният закон предвижда единствено задължение за взаимодействие с органите на ЗОПДНПИ (чл. 30). Изключена е възможността КОНПИ да се самосезира и да бъде надлежно сезирана от граждани, юридически лица и общински органи. Включително не са уредени подобни законови основания за започване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ.
Само когато и докато съществува някое от законовите основания, предвидени в чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ, е допустимо образуването и развитието на процедурата по установяване на незаконния източник на придобитото имущество, предвидена в специалния закон. Само тогава ограниченията на собствеността, следващи от нея, в необходимата степен защитават интересите на обществото (чл. 4, вр. чл. 3 ЗОПДНПИ). Нейното провеждане е недопустимо, ако законово основание за образуване на процедурата не съществува или ако то отпадне в периода на нейната висящност. Това е така, защото наличието на производство по установяване на източника на придобитото имущество засяга собствеността. Тя става обект на проверка от държавните органи на ЗОПДНПИ. Обект на проверката е частна собственост, а чл. 17, ал. 3 КРБ прогласява частната собственост за неприкосновена. Неприкосновеността на частната собственост е накърнена, ако при липсата на законово основание (някое от предвидените в чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ) държавни органи проверяват източниците за придобиването й. Яркият пример, че това е така, се проявява във втория етап на процедурата – при налагане на обезпечителните мерки от съда.
Незаконен е актът, с който държавният орган (прокурорът – по в случаите по чл. 22, ал. 1 или административнонаказващият орган – по чл. 24, ал. 1 ЗОПДНПИ) уведомява директорът на съответната териториална агенция за основание за образуване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, каквото в действителност не съществува. Незаконен е и актът, с който директорът на съответната териториална агенция образува проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, въпреки липсата на някое от законовите основания в чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ. Незаконно е решението на КОНПИ за образуване на производство по специалния закон, въпреки липсата на такова основание. За вредите по причина на тези незаконни актове ЗОДОВ предвижда деликтна отговорност на държавата – чл. 1, ал. 1 и чл. 2а ЗОДОВ.
Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда деликтна отговорност на държавата за вредите от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не представлява престъпление. Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда деликтна отговорност на държавата и за вредите от незаконното обвинение, когато проверяваното лице е оправдано или ако наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено или извършеното не представлява престъпление, посочено в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ. Установената по надлежния ред незаконност на обвинението – с влезли в сила постановление на прокурора по чл. 243, ал. 1, т. 1, разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или оправдателна присъда по чл. 304 НПК – води до извода, че КОНПИ е сезирана незаконно, без в действителност да съществува основание по чл. 22 ЗОПДНПИ. Незаконна е и процедурата по установяване законността на източника на придобитото имущество. С цел ограничаване на вредите, които държавата дължи да репарира от незаконната процедура, чл. 31 ЗОПДНПИ задължава прокурора незабавно да уведоми директора на съответната териториална дирекция за всяко постановление за прекратяване на наказателното производство; чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4 ЗОПДНПИ оправомощава КОНПИ да приеме решение за прекратяване на производството, респ. за отказ от образуваното пред съда производство по специалния закон, а чл. 77, ал. 4, т. 2 ЗОПДНПИ – я задължава да представи пред съда доказателства за съществуване на обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24.
Незаконен е и съдебният акт, насочен към развитие на производството по специалния закон, когато обстоятелство по чл. 22, 23 и 24 не съществува. Абсолютна процесуална пречка за допустимост на законната процедура има, както когато основанието не съществува към момента на сезиране на КОНПИ за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, така и когато основанието е отпаднало в хода на висящност на законовата процедура – при прекратяване на наказателното производство поради преградата по чл. 24, ал. 1 НПК с влязъл в сила акт на прокурора, влязло в сила разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или поради оправдаване на проверяваното лице поради липса на авторство или несъставомерност на деянието за престъплението, посочено в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ; при отмяна на влезлия в сила акт за административното нарушение, посочено в чл. 24, ал. 1 ЗОПДНПИ по извънреден способ за контрол и при отмяна по извънреден способ на признатия от българското законодателство акт на за престъпление или административно нарушение от посочените в чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗОПДНПИ категории. Деликтният състав на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата във всяка подобна хипотеза, дори когато конкретната причина за вредите по ЗОПДНПИ. Съставът бе въведен с изменението на ЗОДОВ, извършено със ЗОПДНПИ (ДВ бр. 38/ 2012 г.). Представлява „друго“ разпореждане на закона по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК и преодолява дори силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ.
Следователно основанията за започване на процедурата по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, предвидени в чл. 22 – 24 ЗОПДНПИ, са условия за законосъобразно сезиране на КОНПИ, абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на законовата процедура и изисквания за законосъобразност на съдебните актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Чл. 2 ЗОПДНПИ (в конституционно съответната си част) предвижда, че производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/ или свързаните с него лице. Той следва да се тълкува в смисъл, че специалният закон допуска паралелно развитие на двете производства – наказателното и по установяване на незаконно придобитото имущество – и цели скъсяването на сроковете, в които приключва гражданското производство.
Обжалваното определение съответства на отговорите на процесуалноправните въпроси, които дава настоящият състав на Върховния касационен съд по въпросите, по които е допуснат касационният контрол. Абсолютна процесуална пречка за допустимостта на осъдителните искове по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ, предявени от КОМПИ срещу двамата ответници по касация, осъществява прекратеното на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК наказателно производство по престъплението по чл. 282 НК, за което ответникът по касация В. К. Д. е бил привлечен като обвиняем. Правилният акт на въззивния съд подлежи на потвърждаване от касационната инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 32/ 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 409/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отменемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 32/ 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 409/ 2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.