О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
гр.София, 19.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 1285/2014 година
Производството е по чл.274, ал.2, предл.второ от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. И. Б. от [населено място], чрез адв.Б. Т., срещу определение № 640 от 27.12.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 7476/2013 год. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател, против протоколно определение от 21.10.2011 год. по гр.дело № 2319/2011 год. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на исковата молба досежно бащиното име на ответника, като вместо Н. „И.” Б. да се чете Н. „Й.” Б..
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът В. И. Д., в отговора си по реда на чл.276, ал.1 ГПК, излага становище и съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 ГПК. Подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на Н. И. Б., против протоколно определение от 21.10.2011 год. по гр.дело № 2319/2011 год. на Софийски градски съд, като недопустима, поради това, че е подадена от нелегитимирана страна, след срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Производството по гр.дело № 2319/2011 год. на СГС е образувано, след като с решение № 774 от 10.02.2011 год. по гр.дело № 643/2009 год. на ВКС, ІV ГО, е отменено въззивното решение от 17.07.2008 год. по гр.дело № 1297/2008 год. и делото е върнато на градския съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, в заседанието на 21.10.2011 год. съдът е констатирал, че ответникът по жалбата е призован с имената, посочени в исковата молба: Н. И. Б.. В. съд е докладвал служебна справка, от която е видно, че лице с посочените в исковата молба три имена е с постоянна регистрация в [населено място]. Също така е констатирано, че в проведено на 10.11.2010 год. открито съдебно заседание пред ВКС, в залата се е явила страна с имена Н. Й. Б.. По искане на пълномощника на въззивника е допусната поправка на явна фактическа грешка в презимето на ответника по въззивната жалба и исковата молба, което да се чете Й., а не както е записано И..
Частната жалба правилно е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена против определение, което не подлежи на самостоятелно обжалване. С определението от 21.10.2011 год. въззивният съд се е произнесъл по искане на ищцата за уточнение на исковата молба във връзка с чл.98, ал.1, б.”б” и чл.100 от ГПК/отм./, съобразно указанията дадени с т.4 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. по ТД № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Според дадените в тълкувателния акт разрешения, въззивният съд, може сам като инстанция по същество да приложи чл.100 ГПК/отм./, за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията й в тази насока ще разгледа основателността на въззивната жалба. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.98 и чл.99 ГПК/отм./. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл.100 ГПК/отм./ при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл.98 и чл.99 ГПК/отм./. В тази част разясненията дадени в това тълкувателно решение запазват действието си и при новия ГПК – т.5 ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Определението на въззивния съд по чл.100 във връзка с чл.98, ал.1, б.”б” от ГПК/отм./ е по движение на делото, не е преграждащо и законът не предвижда изрична възможност за самостоятелното му обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 640 от 27.12.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 7476/2013 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: