3
Определение по ч.т.д. № 125/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
София, 05.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 125 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.396 ал.2 предл.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 11432 от 26.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 9969/2011 год. на Софийски градски съд.
С това определение, СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл.390 ГПК Определение от 28.05.2011 год. по гр.д.№ 21977/2011 год. на Софийски районен съд с което е била допусната обезпечителна мярка „запор” върху 5 банкови сметки на [фирма]. Определил е гаранция в размер на 1400 лв.
Съставът на СГС е счел, че размерът на гаранцията е определен в нарушение на чл.391 ал.3 ГПК и същата следва да бъде в размер на 12646.71 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима.
По отношение на определението на СГС, хипотезата на чл.396 ал.2 предл.3 ГПК е неприложима. С изменението (ДВ бр.100/2010 год.) се въведе обжалваемост на тези въззивни актове с които е отменен отказа на първоинстанционния съд и е допуснато обезпечение на иска/исковете.
Настоящият случай не е такъв. Първоинстанционният съд е допуснал обезпечение. С акта на СГС това обезпечение всъщност е потвърдено в същия обем и при същата мярка. Изменен е единствено размерът на гаранцията по чл.391 ал.3 ГПК.
Вярно е, че диспозитивът на въззивното определение е структуриран неправилно. Вместо да потвърди определението на СРС в частта с която е допуснато обезпечението и да определи по-голям размер на гаранцията, съдът е отменил първоинстанционното определение и е постановил ново със същото съдържание в тази част. Ще следва да се отбележи и това, че гаранцията не е реквизит на обезпечителната заповед, а само предпоставка за издаването и обезсилване на заповедта не е било необходимо. Погрешно формулираният диспозитив на въззивното определение, обаче, не съставлява определение за различен, като краен резултат съдебен акт в частта за допускане на обезпечение, поради което и по отношение на него хипотезата на предл.3 на чл.296 ал.2 ГПК не се простира.
Така постановеното определение е необжалваемо. Контролът по отношение на него е двуинстанционен, както е приел ВКС с ТР № 1 от 21.07.2010 год. на ОСГТК. С произнасянето на СГС, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан. Обстоятелството, че в диспозитива му въззивният съд е посочил, че то е обжалваемо е без значение.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 11432 от 26.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 9969/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.