1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
ГР. С., 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.03.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №125/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. И. срещу въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №6763/10 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу издадената от районния съд заповед за изпълнение в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима и основателна.
Срещу касатора е издадена заповед за изпълнение, която той е обжалвал в частта за разноските съгл. чл.413, ал.1 от ГПК. ГС е приел, че не е налице интерес от обжалване, тъй като длъжникът е направил и възражение по чл.414 от ГПК, при което са възможни две хипотези : заповедта да бъде обезсилена, ако заявителят не предяви иск – чл.415, ал.2 от ГПК, а ако предяви спорът ще се разгледа по общия исков ред, където съдът ще се произнесе и за разноските.
Тези изводи са незаконосъобразни: Длъжникът, макар и да е подал възражение по чл.414 от ГПК, има правен интерес да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските. За подобен на процесния казус в опр. №168/10 г. по ч.т.д. №13/10 г. на първо т.о на ВКС е посочено: Правният интерес за длъжника от обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските произтича от самия закон (чл. 413, ал. 1 ГПК). Единствено в частта за разноските заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. По аргумент на чл. 413 ГПК, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят трябва да посочи както вземането си срещу длъжника, така и разноските, които е направил в заповедното производство. Съдът се произнася с разпореждането си както по основателността на притезанието, така и за дължимите от длъжника и документирани от заявителя разноски. Подаването на възражение препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение. Тя ще влезне в сила когато възражението е оттеглено от длъжника или след влизане в сила на решението, с което е установено съществуване на вземането. Решението на съда, обаче, е установително за вземането по заповедта за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение ще бъде изпълнително основание както за притезанието на заявителя, така и за направените от него в заповедното производство разноски (чл. 416 и чл. 404, т. 1 ГПК). Придаденото от закона изпълнително действие на заповедта за изпълнение, обосновава правния интерес на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Обжалваното определение е незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на ГС за разглеждане на частната жалба на длъжника срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение на Градски съд С. от 13.07.10 г. по ч.гр.д. №6763/10 г.
Връща делото на този съд за разглеждане на частната жалба на Ю. И. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: