2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 09.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 145/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 12661 от 20.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 6603/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.03.2011 г. по гр. д. № 5453/2011 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната подадената от [фирма] искова молба вх. № 5578/11.02.2011 г., с която е предявен иск с правно основание чл.424 ГПК за установяване по отношение на [фирма], че дружеството – ищец не дължи сумата 4 772.35 лв. – главница, законна лихва от 19.12.2009 г. до окончателното плащане, 1 713.18 лв. – мораторна лихва за периода 30.04.3007 г. – 04.11.2009 г., и 1 041.72 лв. – разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в производството по гр. д. № 56743/2009 г. на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 11.10.2011 г. – след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК обжалваемостта на атакуваното определение и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК процесуални правила.
Обжалваното определение е постановено по търговско дело, образувано по иск с правно основание чл.424 ГПК за оспорване на вземания по сключена между търговци правна сделка, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Размерът на всяко от оспорваните с иска вземания – основно и акцесорно, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв. Изложеното обосновава извод, че въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Поради необжалваемостта на определението частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 12661 от 20.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 6603/2011 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :