О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№165
Гр.София,22.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1491/2015 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. П. от АК [населено място], срещу решение № 688 от 17.11.2014 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в. т. д. № 1049/2014 г., с което е потвърдено изцяло решение № 260 от 16.06.2014 г. по т. д. № 725/2013 г. на Окръжен съд [населено място], ХVІ–ти състав. С последното съдът е осъдил касатора да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 41 725,44 лв., представляваща дължим наем от 28 800 лв. за периода от юли 2012 г. до септември 2013 г., по 1 920 лв. месечно, по сключен между страните договор от 15.02.2008 г. за отдаване под наем на недвижим имот с предназначение – бензиностанция, и договорна неустойка за забавено плащане на наема общо в размер на 12 925,44 лв., представляваща по 0,2 % на ден върху забавените наемни вноски, дължими до пето число на месеца, от датата на забавата на първата вноска – 05.07.2013 г. до 16.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от сезирането на съда на 02.10.2013 г. до изплащането им.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде обявен за нищожен срочен договор от 15.02.2008 г. до 31.07.2008 г. между [фирма] и [фирма], да се обявят като несъстоятелни финансовите претенции на ответника, да се задължи връщане от [фирма] на всички неоснователни плащания ведно с лихвите по нищожния договор, както и да бъде признато право на задържане на процесния имот – обект „Бензиностанция В. – С. гара П.” до пълно заплащане на увеличената му стойност в размер на всички подобрения в него, реализирани от страна на [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е възпроизведено съдържанието на касационната жалба. Твърди се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а именно – решение № 172/26.06.2013 г. по гр. д. № 929/2012 г. на ВКС, ГК, І отделение.
Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Н., съдържащ становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Наведени са доводи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на изискванията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в същото не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на въззивното дело. Изразено е и становище относно неоснователността на касационната жалба. Претендират се сторените за защита пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира, че настоящото производство е допустимо.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. с чл. 236 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са уважени, съставът на въззивния съд е преценил следните факти: На 15.02.2008 г. в [населено място] е сключен договор за наем между [фирма] [населено място] /наемодател/ и [фирма] [населено място] /наемател/, по силата на който наемодателят предоставя на другата страна за временно и възмездно ползване недвижим имот – 260 кв. м. открита площ за търговски обект – бензиностанция. В чл. 4, ал. 1 от същия страните са уговорили срок на действие на договора до 31.07.2008 г., като алинея втора предвижда възможност след изтичане на срока с анекс страните да продължат действието му. Наемателят не е изпълнил задължението си да върне наетия имот след изтичане на наемния срок, а наемодателят не се е противопоставил и не е възразил по надлежния ред срещу продължаващото ползване на вещта.
В хода на производството е установено, че издадените от [фирма] фактури за дължима наемна цена през спорния период 01.07.2012 г. до 30.09.2013 г. са включени в справките – декларации и в дневниците за покупки по ЗДДС на [фирма] /заключение на в. л. Ш./, с оглед на което наемателят с действията си също е демонстрирал воля за продължаване на наемното правоотношение – чрез ползване на вещта и отразяване по счетоводен път на задължението за плащане на наемна цена. Наемателят не е представил правопогасяващи доказателства относно заплащане на наемната цена за исковия период, което е обусловило и основателността на претенцията по чл. 232, ал. 2 вр. с чл. 236 ЗЗД. По отношение на поставения едва с въззивната жалба въпрос за извършени подобрения върху имота, съдът е приел, че възражението не е било направено по надлежния ред в първоинстанционното производство, не са събирани и доказателства в тази насока, поради което е недопустимо да се разглежда и обсъжда от въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ ТО намира, че решението не следва да се допусне до касационен контрол, по следните съображения:
Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от значение за изхода на спора. Трябва да посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, касаторът е длъжен да формулира ясно и точно конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по който съдът е формирал воля, обусловила изхода на спора. Извън задълженията на касационната инстанция, включително по съображения, черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, е тя да изведе сама този въпрос от изложението за допускане на касационно обжалване или от оплакванията в жалбата.
В конкретния случай касаторът не е поставил никакъв правен въпрос, който да се преценява за съответствие с критериите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. С оглед горното и въз основа на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че липсата на формулиран конкретен правен въпрос е достатъчно основание, за да не бъде допуснато исканото касационно обжалване.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, доказани в претендирания размер от 1 500 лв., представляващи уговорен и надлежно изплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия – второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 от 17.11.2014 г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в. т. д. № 1049/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], с ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1 сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: